Възможността за забрана на ГМО е застрашена

on .

gmo maizeСтановище на Коалиция „За да остане природа в България“ и Сдружение АГРОЛИНК

Възможността за забрана на ГМО е застрашена
Монсанто ще решава дали в ЕС може да се забрани ГМО?

Уважаеми министър-председател,
Уважаеми министър на околната среда и водите,
Уважаеми министър на земеделието и храните,

На 12 юни министрите на околната среда ще гласуват за реформи, свързани с оторизирането на нови генетично модифицирани (ГМ) растeния. Според предложения текст всяка страна ще има право да избира сама дали да разрешава култивирането на ГМ растения или не.

Коалиция „За да остане природа в България“ е против това предложение, защото е изцяло недемократично. Първо, защото притиска страните да искат разрешение от генетично инженерните компании (като Monsanto и Syngenta) по отношение на забрана на ГМ култура. Второ, страните могат да поискат разрешение за забрана или по време на оторозирането или 2 години след това. Това означава, че при промяна на правителството в дадена страна в резултат на избори, няма да има възможност да се поиска забрана през този 2-годишен период. Ако едно про-ГМО правителство не използва възможността за забрана през 2-години след оторизирането, то следващото анти-ГМО правителство (избрано демократично), няма да бъде в състояние да има тази възможност. Всяко следващо про-ГМО правителство могат да обърнат възможността за избор по всяко време.

В предложения текст, правителствата в ЕС, които са против ГМ ще бъдат притиснати да искат разрешение от генетично-инженерните (ГИ) компании да бъдат изключени от процеса на оторизация на нов ГМ хибрид. Това постава правителствата и гражданите, които са против на ГМО в краката на ГИ индустрия, чиято цел е единствено печалба. Предложеният текст за ново законодателство е инициирано от ЕК за да се даде възможност за повече оторозации на ГМ култури в ЕС.

Следвайки волята на българското общество, което през последните години категорично изразява волята си за защита на правото на избор относно ГМО, както и решението на правителството за забрана на генетично модифицираната царевица МОN810 (Решение №56 от 3.02. 2011),ние, от Коалиция „За да остане природа в България“ настояваме на 12.06.2014 българското правителство да:

  • Отхърли сегашното предложение, което поставя генетично-инженерните фирми над правителствата. Нито едно предложение не може да бъде приемливо ако притиска правителствата да искат разрешение от генетично инженерните фирми да ограничат култивиране на ГМ култури, най-малкото защото това е явен конфликт на интереси.
  • Не подкрепи сегашното предложение за ренационализация при взимането на решение относно култивиране на ГМ растения, освен ако предложението не се промени радикално по начин, осигуряващ смислена правна защита за страните, желаещи забрана на ГМО на техните територии, включително и според международните търговски споразумения.

Правителствата на ЕС ще трябва да молят за разрешение Monsanto да забранят ГМО култури. Недемократично и абсолютно неприемливо!
Коалиция „За да остане природа в България“ вярва, че българското правителство ще разбере поставения капан в предложението и ще гласува против него.

За контакти:
Д-р инж. Светла Николова, Председател на Сдружение АГРОЛИНК, тел. +359 888359239, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Допълнителна информация:
Коалицията „За да остане природа в България” е основана от Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българската фондация “Биоразнообразие”, Информационния и учебен център по екология, Сдружение “Агролинк”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „За Земята”, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, ИУЕК към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Сега в нея членуват близо 30 организации.

Основание за тази акция

През 2009 Европейската комисия покани страните членки да представят информация за „техните съображения, свързани със социално-икономически фактори в контекста на култивиране на ГМО“. Необходимостта от такава информация нарастна, тъй като системата, даваща възможност на страните членки да забранят ГМО на техните територии е неадекватна.

На практика това прави забраните на ГМ културите изключително трудно, а страни като Франция и Полша се сблъскаха със санкции от страна на ЕК, а България също получи нотификация от Съда на ЕС за отмяна на забраната на МОN810, приета от МС на 03.02.2011.

Какво се случи всъщност?

2012

През 2012 датското председателство на Съвета декларира, че би могло да намери решение на липсата на правно основание за забрана на ГМО и ще осигури тази възможност. Далеч от анти-ГМО мерки датското предложение всъщност даваше възможност за по-бързо и редовно одобрение на повече ГМ растения в Европейския съюз.
Наистина датското предложение подтикваше страните членки, желаещи да забранят ГМ култури първо да гласуват предложението. Това морално противоречие (страните трябва да гласуват „за“ растение, което искат да забранят) бе свързано с редица неясноти от правна гледна точка и ерозия на единния пазар на ЕС. Голяма част от страните членки гласуваха против датското предложение.

2013

През 2013 Съветът на ЕС не можа да постигне мнозинство, което да отхвърли или да одобри ГМ хибрид царевица Pioneer 1507. Това се случи в обстановка, при която Eвропейският парламент отхвърли ясно този ГМ хибрид и голяма част от страните членки демонстрираха желанието си за забрана на култивиране на ГМ растения.

2014

През 2014 гръцкото председателство на ЕС декларира, че може да осигури възможност за забрана на ГМО. Основавайки се на датския модел, новото предложение повтаря изискването страните членки да искат разрешение от заявителя за освобождаване на ГМО в околната среда (култивиране на ГМ растения), тоест правителството да иска разрешение от фирмата, предлагаща ГМ култури (например Монсанто и Синджента) да забрани дадено ГМ растение.
Сегашното гръцко предложение е фундаментално на грешна основа, поради следните причини:

  • Дава възможност на генетично-инженерните (ГИ) компании да контролират решенията за ГМ култивиране във всяка една страна чрез изискването правителството да иска разрешение от ГИ компании да забрани дадено ГМ растение за определен период от време на оторизиране на същата култура. Компаниите са частни, чиято цел е единствено печалба, докато демократично избраните правителства имат правото и отговорността да дават правните норми и да регулират по най-добрия начин интересите на гражданите.
  • Не осигурява правна основа според международните търговски споразумения, включително СТО. Дори ако дадено правителство успее да осигури разрешение от една ГИ компания да забрани дадено ГМ растение, то ще се сблъска с правния статус от други страни съгласно търговските споразумения.

Началото
През 2008 Съветът на ЕС прие, че „ГМО, в частност култивирането на ГМ растения предизвиква нарастващи дискусии и въпроси, както сред научните среди, така и в обществото относно въздействието им върху здравето, околната среда и екосистемите“. Заключението е свързано с необходимостта от създаване на нова правна рамка за оторозиране на ГМ култури в съотвествстие с принципа на предпазливостта и международните задължения. Заключението:

  • Подчертава нуждата от изследвания за потенциалните последици за околната среда предизвикани от използването на хербициди при хербицидно толерантни ГМ култури
  • Покани EFSA и страните членки да „ускорят формирането на широка мрежа от научни организации от всички области, включително и екология, за да осигурят оценката на риска от ГМО във възможно най-ранния стадий на научните изследвания“.
  • Подчерта необходимостта страните членки и ЕК да осигурят систематични, независими изследвания за риска от освобождаване на ГМО в околната среда и предлагането на пазара, както и достъп до всички документи и материали, отчитайки правото на интелектуалната собственост.
  • Покани страните членки да съберат и обменят информация относно социално-иконическите въздествия за предлагане на пазара на ГМО върху агрономическата устойчивост.

        [1] Предложение за промяна на Директива 2001/18 ЕК

Повече за предложението от медиите:

1. Статия от Ройтерс, англ. – 28.05.2014 – dkh.r
2. Статия от Le monde, фр. – 16.05.2014
3. Статия от Tagesschau, нем. – 23.05.2014
4. Статия от Corporate Europe Obesrvetory, англ. – 27.05.2014
5. Статия от Приятели на земята Европа, англ. – 04.2014