Забраната на ГМ царевица MON810 остава

on .

mon810С решение на Министерския съвет от 25.06.2014 забраната за отглеждането на генетично модифицирана царевица MON 810 на територията на България остава. Забраната е приета с Решение 56 на МС от 3 февруари 2011 г. В края на 2013 г. ЕК прикани България да отмени забраната за отглеждането на ГМО царевица с мотив, че забраната е с неправилно правно основание. В началото на 2014 г. ЕК информира България, че предстои стартирането на процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС. С новото решение на МС от 2014 се променя правното основание, но забраната от 2011 г. остава в сила, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.
Аргументите на МЗХ са: Поддържането на чист генофонд и генетични линии на български сортове царевица, наличието на рискове при използване на ГМО царевица, свързани с нарушаване на биоразнообразието на страната, и заплахи за селектираните местни сортове царевица и изменения на генетичния фонд на царевицата в страната.
Забраната на ГМ царевица MON810 през 2011 бе приета след едни от най-големите прояви на гражданското общество в България през 2010 – множество демонстрации, протести, събития и акции.
97% българите са на мнение, че България трябва да продължи да отстоява, включително и пред Европейския съюз, съществуващите забрани за отглеждане на ГМО на нейна територия. Това показа последното изследване на общественото мнение, проведено от НЦИОМ през 2010. Тези нагласи не са променени.
„Подкрепяме акта на МС и смятаме, че ограничението за MON810 може да бъде разширено и върху други сортове и видове ГМО.“ България има ресурси и потенциал за устойчиво развитие не с ГМО, а с прилагането на устойчиви практики, както и с използването на български сортове, включително и местни, стари и застрашени от изчезване видове и сортове“, смята д-р Светла Николова, председател на Сдружение АГРОЛИНК.


За контакти:
Д-р инж. Светла Николова, Председател на Сдружение АГРОЛИНК, тел. +359 879349083, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.