СТАНОВИЩЕ относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми

cornyОт Сдружение АГРОЛИНК и Коалиция „За да остане природа в България"

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР−ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обществото следи с особено внимание дебата за ГМО и внесения от правителството ЗИД на Закона за генетично модифицирани организми (ЗГМО). Засега има събрани близо 8900 подписа в подкрепа на петицията за недопускане на ГМО в България и над 4200 подписа за петицията за забрана на царевичния хибрид МОН810, единствения разрешен ГМ хибрид на територията в Европейския съюз.

Дебатът предизвика и оживена дискусия за политиката на България за развитие на земеделието. За нас е особено тревожно липсата на дългосрочна визия за развитие на земеделието. Силно сме обезпокоени от фактите, че в новата структура на земеделието няма отдел, който да се занимава с прилагане на политиката за биологично земеделие и нитратната политика. В плана за развитие на селското стопанство 2007-2013 няма нито един одобрен проект за полупазарни стопанства. Почти изцяло подкрепата за селското стопанство е насочена към подпомагане на големите земеделски производители и индустриалното земеделско производство, а тенденциите за намаляване броя на дребните и средни земеделски стопани са знак за неустойчиво развитие на селските райони. На 19 октомври 2009 на заседание на Съвета на министрите в Брюксел, Министърът на земеделието д-р Найденов гласува за внос в ЕС на три ГМ хибрида на Монсанто. Прилагането на генетичното инженерство в селското стопанство е най-новата форма на силно индустриално производство, водещо до обезлюдяване на селските райони, с отрицателни последици за околната среда и здравето на хората. Затова и обществото е силно чувствително към предвижданите промени в закона за ГМО и следи изключително внимателно позицията на Правителството и Народното събрание.

Законът за ГМО трябва да бъде съобразен с националните интереси и защитата здравето на хората и природата на България.

Това може да се постигне чрез:

Обсъждане на текстовете на Закона с представители на всички заинтересовани страни, включително природозащитните организации с цел хармонизирането на текстовете на закона и същевременно отчитайки натрупаните научни доказателства за последиците от ГМО в околната среда.

Искаме да отбележим, че:

- Мотивите за предлаганите промени на ЗГМО са свързани с писмените коментари, изпратени от Европейската комисия до МОСВ на 14 април 2009 относно транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО, по повод стартирането на процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност. Тези директиви са свързани с работата с генетично модифицираните организми в контролирани условия.

- Предлаганите изменения и допълнения на ЗГМО, свързани с освобождаването на околната среда не са обект на писмени коментари на ЕС, налагащи промени в закона, отнасящи се за освобождаване в околната среда.

- Предлаганите изменения в закона в не са обсъждани с представители на природозащитните организации, членове на Консултативната комисия за ГМО към Министъра на околната среда и водите.

Предлаганите от Коалиция „За да остане природа в България" по-важни изменения и допълнения на закона могат да бъдат обобщени така:

Отмяната на общите забрани, свързани с освобождаването в околната среда може да бъде заменена с въвеждането на режим за съвместно съществуване между ГМ култури и не-ГМ култури. България няма разработен такъв режим и това може да стане след задълбочена работа в Консултативната комисия по ГМО в МОСВ. Този режим трябва да гарантира възможността за прилагане на конвенционално и биологично земеделие, както и опазване на пчелните семейства. Това може да бъде направено като приложение към съществуващия закон или в отделен нормативен акт за съвместното съществуване.

Запазване на забраната за освобождаване на ГМО в териториите включени в Националната екологична мрежа по смисъла на ЗБР и прилежащите им територии включващи 30км пояс около тях.

Въвеждане на режим за опазване на семената с нулева толерантност за съдържание на ГМО.

Въвеждане на санкции на фирми и земеделски производители, които са причинили неконтролирано замърсяване с ГМО на съседни земеделски площи.

Въвеждане на задължително съгласие на всички съседни фирми и производители до стопанство с получено разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда.

Намаляване на минималното съдържание на ГМО при несъзнателно и неконтролирано замърсяване с ГМО на 0.1%.

Предоставяне на възможност за доброволно етикетиране „Без ГМО".

В заключение считаме, че:

Текстовете за транспонирането на закона за ГМО, свързани с освобождаване на ГМО в околната среда трябва да бъдат обект на задълбочена и целенасочена работа в Комисията по ГМО в МОСВ и след широка обществена дискусия отново предложени като ЗИД на ЗГМО за разглеждане в Народното събрание.

С уважение,

Светла Николова, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. , тел. 02/8466 675, факс. 02/943 511, 0888359239

Повече информация:

В коалицията „За да остане природа в България" участват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българската фондация "Биоразнообразие", Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега", Сдружение "Агролинк", Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „За Земята", Сдружение „Природа назаем", Сдружение „Еко мрамор", СНЦ "Зелени Балкани", Сдружение „Природен Фонд", клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски", Софийско гражданско сдружение „Щастливеца", гражданска група „Да спасим Иракли", „Граждани за Рила", сдружение "Еко Рила" – Самоков, Българска федерация по катерене и алпинизъм и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Кампанията е подкрепена и от над 35 други организации.