Промени в българските Наредби за биологично производство

200603291654450.novina2Промените са направени в сътветствие с промените на Регламент 2092/91 направени, след публикуването на българските Наредби през 2001. Новите текстове отразяват европейското заканодателство.

Коментар на Сдружение АГРОЛИНК:

Новия член 48а гласи: „ Биологичното производство се означава върху растения, растителни продукти и храни от растителен произход чрез използване на думата "биологичен", “екологичен”, “органичен” или техните производни "био" и “еко”.” В България няма вътрешен пазар или може да се каже, че той е в своя начален стадий. Внасянето на три термина за означаване ще доведе до още по-голямо забавяне на развитието на пазара. Потребителите и сега са объркани от многото знаци, произволни думи и марки. Почти всеки трети продукт е „еко”. Внасянето на три термина ще доведе до невъзможността за точното разпознаване на сертифицираните продукти. Донякъде чл. 111 внася успокоение, че не могат да се означават продукти, които не са произведени по изискванията на Наредбите, но въпросът ни е защо един продукт трябва да бъде означаван като „еко”, когато в наредбата се говори само за „биологично” производство? В това отношение всяка страна на ЕС избира този термин, който би спомогнал за развитието на местния пазар. Как комисията по търговия и защита на потребителите ще принуди търговците с регистрирани търговски марки да се откажат от тях? Потребителите трябва да познават един термин, който не се бърка с нищо друго. Това е единственият и верен начин за изграждането на вътрешния пазар. Което все някога би трябвало да се случи. Тъй като има предложение за нов регламент на ЕС, вече променените наредби ще трябва да се променят отново.

Първият член на проекта за нов европейски регламент гласи: „ Органичното производство е цялостна система на управление на земеделско стопанство и производство на храни, която комбинира най-добрите екологични практики, висока степен на биоразнообразие, опазване на природните ресурси, съобразяване с нуждите на животните и производство според предпочитанията на потребителите за природосъобразни храни...“. В нашите Наредби 22 и 35/2001 не пише нищо за биоразнообразие, природа, околна среда.

Затова и много хора смятат, че органичното земеделие е просто земеделие без химикали, или пък в „чисти(?)” райони и само по себе си опазва околната среда. В броя ще прочетете, че това не е така. Спазването на стандартите не е достатъчно да гарантира, че органичното земеделие опазва биоразнообразието и екосистемите.

Надеждите ни са в бъдещия закон за органично земеделие. И разбира се в хората, които ще го напишат и прилагат.