Глифозатът в България ще бъде забранен в неземеделски площи

• Да не се употребяват от непрофесионални потребители – всички глифозат съдържащи продукти да се категоризират в професионална категория на употреба;
• Да не се одобрява за въздушно пръскане;
• Да не се разрешава използването му като десикант или дефолиант преди прибирането на реколтата от земеделски култури;
• Да не се разрешава използването му за третиране на водни канали;
• Да не се прилага върху площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни и учебни заведения;
• Да не се прилага този продукт в зони за защита, определени в Закона за водите, или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите.

По-голяма част от тези забрани бяха включени в отвореното писмо на Коалицията „За да остане природа“, изпратено до отговорните институции в България [1] и петицията от 2020[2]. В становището на МЗХ се казва още, че България подкрепя да продължат изследванията за глифозата, които имат за цел да анализират потенциалната му токсичност върху живите организми, като счита че решението относно по-нататъшната съдба на това активно вещество следва да бъде информирано, експертно и отговорно, отчитайки нагласите на всички заинтересовани страни на обществото в Република България – граждани, неправителствени организации и земеделски стопани.

Коалицията „За да остане природа в България“ оценява становището на МЗХ като много добра стъпка в посока опазването на здравето на хората, животните, пчелите и природата. Неправителствените организации ще продължат да работят заедно с учените и фермерите, за да се намерят алтернативи на глифозата и да се намали използването на пестициди не само в чувствителните зони като паркове, градини, училища, но и в земеделските площи.

Очакваме сформирането на работна група за създаване на нормативна уредба за регламентиране на забраната с включване на клаузи за контрол по изпълнението на забраните и ограниченията.

[1] http://agrolink.org/bg/novini/193-otvoreno-pismo-zabrana-glyphosate-v-bulgaria

[2] https://www.peticiq.com/zabrana_na_glyphosate_v_bulgaria

За контакти: Д-р инж. Светла Николова, Сдружение АГРОЛИНК, 0888359239, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. "> Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Инициативата „Зелени Закони“, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

 

< Предишна		Следваща >