Представете си бизнес, за който най-важна не е икономическата печалба, а постигането на обществено значима кауза. Това е социалното предприемачество и по това се различава от традиционно такова.

Стопанска дейност, развивана от юридическо лице с нестопанска цел, имаща изразен социален ефект спрямо лица от уязвими групи за подобряване на жизненото им равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на пряка подкрепа с цел преодоляване на тяхната социална изолация.Това еофициалното му определение.

То преодолява бариерата между обществения сектор и бизнеса.

Социалното предприемачество е чудесен начин за инвестиция в България. Ето защо:

• Развитие на работната среда – създава нови работни места на пазара на труда.
• Иновация – създава нови стоки и услуги, необходими на обществото.
• По-добри отношения с клиентите - по-лесно се създава лоялност към марката или организацията, защото клиентите се асоциират с каузата, зад която стои социалното предприятие. 
• Вътрешен растеж - по-голяма ангажираност, производителност и креативност на служителите, които са по-мотивирани да работят за бизнес с кауза. 
• Социален капитал – създава количествени и качествени връзки в обществото, между институции и хората, между различни уязвими групи.
• Насърчаване на равенството – насърчава развитието на по-равноправно общество, в което всеки има равни възможности.

Какво е социално предприятие и с какво се различава от обикновените бизнеси, какви са моделите и области на работа ?

Социалното предприятие е организация, която извършва устойчива стопанска дейност, като инвестира печалбите си в социална и общественополезна кауза. По данни от 2019 г., на Националния статистически институт, 4391 организации се определят като социално предприятие. Тези организации, които са признати от Министерството на труда и социалната политика и вписани в Регистъра на социалните предприятия са 34, а фондация Свети Николай - Добрич е единственото регистрирано социално предприятие в сферата на земеделието. Те осигуряват над 300 работни места. От тях 180 са за хора от социално уязвими групи.

Разлика между социалното предприятие и социално отговорния бизнес се състои в крайната цел на дейността, която те извършват. Основното предназначение на социалното предприятие е да изпълнява своята социална мисия, като се стреми да увеличава положителния социален ефект, чрез постигане на финансовите си цели. Под социална отговорност на бизнеса се разбира устойчива икономическа дейност и поемане на конкретни ангажименти от страна на предприятията към обществото, като част от печалбата им се отделя за благотворителност или други социални дейности.

Основната разлика между социалното предприятие и обикновената фирма е, че социалното предприятие не разпределя печалбата си между своите собственици, а я реинвестира в осъществяването на социалната си мисия.

Социалните предприятия работят предимно в следните области:

Производство и търговия – Голяма част от социалните предприятия развиват производствена и търговска дейност, най-често в областта на леката промишленост – производство на козметични продукти, сувенири, стоки за бита, дрехи, храни и други, а в някои случаи и на дребна битова техника, като след това реализират своята продукция на пазара.

Социални услуги – Според Закона за социалното подпомагане, "социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот. Те се извършват в специализирани институции или в общността. Социалните услуги се основават на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата, с цел осъществяване на ежедневни дейности, както и за тяхното социално включване и гарантиране на независим живот.

Образователни услуги – Законодателството в България не налага специални правила за образователни услуги, извършвани от социални предприятия, но дава право на нестопанските организации и на търговските дружества или кооперации да се регистрират като училища и центрове за професионално обучение и да издават валидни, спрямо законодателството в България дипломи за образование или придобита професионална квалификация. Социалните предприятия, извършващи образователни услуги, могат да наемат като обучители лица от социално уязвими групи или да организират обучения за подобни лица.

Здравни услуги – В предоставянето на здравни услуги и консултации са ангажирани предимно нестопански организации. Най-често тези услуги включват измерване на кръвно налягане или кръвна захар, оказване на помощ от медицински персонал, услуги от рехабилитатори, профилактични прегледи, психиатрични и сексологични консултации, безплатно тестване за СПИН и други. Обикновено те се предоставят едновременно със социалните услуги.

Земеделие, еко- и селски туризъм – Една от перспективните области, в които могат да се развиват социалните предприятия е земеделието и селския туризъм. Подобни предприятия съществуват в доста държави в ЕС – например в Гърция, Испания, Италия и Германия. Предвид природните и културни дадености на България, тук също може да се насърчи развиването на подобна дейност. Освен производство и продажба на екологично чиста селскостопанска продукция, социалните предприятия могат да работят още и в сферата на селския туризъм, изработването и търговията с традиционни предмети и други.

В България съществуват няколко модела на социални предприятия:

Модел за създаване на заетост и развитие на работната сила – Икономическата логика на бизнес начинанието се основава на възможността да се създадат работни места за хора в неравностойно положение. Моделът се свързва с т.нар. “защитена заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.

Предприемачески модел, където социалното предприятие се явява посредник между хората в неравностойно положение и пазара - При този модел под формата на трудова терапия, хора с увреждания участват в производството на продукти, за които социалното предприятие търси пазар и се ангажира с маркетинг и дистрибуция.

Модел на пряка услуга – Този модел е най-пряко свързан с доставчиците на социални услуги. При него социалното предприятие предоставя социални услуги срещу заплащане на външни клиенти и едновременно с това е доставчик на социални услуги за своите членове, като заплащането става с договор с общината или държавата. Важно е да се отбележи, че при този модел, социалното предприятие развива едни и същи услуги, но насочени към различни потребители и клиенти.

С развитието на социалното предприемачество държавата и медии започнаха награждаване на добри практики. Така например, за осми пореден път, Министерството на труда и социалната политика проведе конкурса за Годишната национална награда за социална иновация. А пъкза девета поредна година Reach for Change България, заедно с Нова Броудкастинг Група организира конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА. Така наградите стимулират иновативността в социалната сфера и диалога между заинтересованите страни.

Финансиране на социалното предприятие

Министерството на труда и социалната политика отпусна финансов ресурс в размер на около 70 млн. лв. до 2027 г. за социално предприемачество, по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата "Развитие на човешките ресурси".

В последните години държавата създаде няколко по-малки специализирани държавни фонда и програми, за да насърчи различни социални инициативи и да инвестира в изграждането на т. нар. социален капитал. Целта е чрез безвъзмездно предоставяне на средства да се подпомогне процеса на постигането на важни социални приоритети.

Фонд „Социално подпомагане”

Със Закона за социално подпомагане (ЗСП) бе създаден Фонд „Социално подпомагане“, който е част от системата на държавни фондове, предвидени да подобрят предоставянето на социални услуги.

Този фонд е към министъра на труда и социалната политика и има статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. В ЗСП са посочени изчерпателно направленията, по които могат да се разходват средства от фонда и това са :

социални помощи;

целеви социални програми и проекти в областта на социалното подпомагане; социални услуги, извършвани от общините, както и от доставчици, вписани в регистъра на АСП;

изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното подпомагане – не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда;

придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на материалната база;

изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги;

издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните средства.

Социално-инвестиционният фонд

През 2001 г. бе приет специален закон, с който се създаде Социално-инвестиционният фонд (СИФ) в България. Той има статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

Финансирането на СИФ е насочено към поощряване на увеличаването на заетостта в реалния сектор, създаване на постоянна и временна заетост, насърчаване и поддържане равнището на определени услуги, свързани с развитието на частния сектор, осигуряване на подкрепа за предприемаческите инициативи в определени региони, силно засегнати от преструктурирането на икономиката, насърчаване на развитието на регионалните и местните инициативи, водещи до повишаване равнището на заетостта, сближаване с практиката за развитието на регионите на страните членки на Европейския съюз.

Програма „Красива България”

„Красива България“ е програма от 1998 г., на Министерството на труда и социалната политика за временна трудова заетост и квалификационно обучение в областта на строителството и туризма. Целта на програмата е да облекчи проблема с безработицата, като подобри градската среда, насърчи туристическия потенциал и подпомогне малкия и средния бизнес.

Социалното предприемачество в сферата на земеделието

Проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските общности”

Финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с договор ДН 05/18 от 17.12.2016 г.

Изследват се социалните, икономическите и екологичните ефекти от градското земеделие у нас. Така за първи път се получава признание на градското земеделие като феномен, заслужаващ задълбочен анализ, в резултат на който да се представи надеждно научно знание за същността и обществените ползи от него. 

По проекта са създадени –

Растящата класна стая в 107 ОУ „Хан Крум“ - проект за придобиване на трайни умения за здравословен начин на живот и позитивно общуване с природата.

Биоградинка в училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ - проект на сдружение Агролинк, подкрепено от Мтел, което обучава деца да отглеждат храна по безопасен и устойчив начин, като им помага да разберат ползите от биохраните и ритъма в природата.

Био градина Витоша - Обществена биоградина, прилагаща принципите на пермакултурата, с подкрепата на Софийска община и Мтел.

Градина заДружба - Комунална градина за споделено градско земеделие

Инициатива за развитие на градско земеделие в София

Инициативата за развитие на градско земеделие в София стартира през октомври 2017 по идея на Сдружение Горичка. Целта е да се създаде благоприятна среда за развитие на мрежа от споделени градини, където жителите на столицата могат да отглеждат чисти плодове, зеленчуци, подправки и билки чрез щадящи околната среда земеделски практики.

Крайният резултат е създаването на карта, изобразяваща територии, определени като възможни за развитие на градско земеделие от комунален тип. Картата е в непрекъснат процес на развитие, като информацията в нея се надгражда постоянно. Амбицията е в бъдеще тя да обхване всички типове градско земеделие, с което да подпомогне комуникацията между различните заинтересовани страни.

Социалното предприемачество в сферата на земеделието все още не е толкова добре развито в България и пред него има огромни възможности за растеж.

8.02.2022 г.

ЕС инвестира милиони евро в разработването на ново генно инженерство, но не възлага никакви изследвания за рисковете от него, казват членове на Еропейския парламент.
Досега ЕС не е финансирал нито един изследователски проект, който да се занимава конкретно с рисковете и методите за откриване на нови техники на генното инженерство, като например редактирането на гени. Днес 31 евродепутати от пет политически групи в Европейския парламент призоваха Европейската комисия да промени това и да финансира такива изследователски проекти. Досега ЕС е финансирал предимно разработването на нови методи за генно инженерство, както и тяхното популяризиране сред обществеността за използването им в селското стопанство.
Инициатор на писмото е Мартин Хойслинг, говорител по въпросите на селскостопанската политика на Зелените в Европейския парламент и член на Комисията по околна среда и здравеопазване. Той заяви:
"Необяснимо е защо ЕС инвестира много милиони [евро] в разработването на ново генно инженерство, но не възлага никакви изследвания на рисковете от него за околната среда и здравето. Изследванията на методите за откриване също са пропуснати. Това е недопустимо и трябва незабавно да се промени.
"Държавите членки на ЕС също така отделят само 1,6 % от бюджетите си за научни изследвания в областта на новото генно инженерство за оценка на риска и методите за откриване. Тази празнина в научните изследвания трябва спешно да бъде преодоляна.
"С новите методи на генното инженерство, като CRISPR/Cas, генетичният материал на растенията може да бъде модифициран още по-дълбоко и бързо, отколкото е възможно с конвенционалното отглеждане или методите на старото генно инженерство. Това поражда нови рискове, както по отношение на планираните характеристики, така и на непредвидените последици от генетичната манипулация. Само при подходящи изследвания на възможните рискове фактите са налице и само тогава можем да вземем подходящи предпазни мерки при работа с новите техники.
"Изследванията на методите за откриване на нови генетични техники също са недостатъчни. Това е така въпреки факта, че различни държави-членки на ЕС, включително Австрия, Франция и Италия, изрично се изказаха в полза на такива изследвания на ниво ЕС. Засега националните органи не разполагат с инструменти, с които да идентифицират продукти на новото генно инженерство, които днес вече са на пазара и са регистрирани в съответната база данни на ЕС.
"С нашето писмо призоваваме отговорния комисар по научните изследвания да адаптира приоритетите си за научни изследвания в областта на генното инженерство към изискванията на принципа на предпазливостта. Просто е неадекватно Комисията да похарчи 271 млн. евро за научни изследвания в областта на новото генно инженерство при растенията за период от четири години, като същевременно финансира изключително проекти, които развиват самите методи и тяхното приложение.
"В същото време Комисията дава ясно да се разбере, че би искала значително да облекчи законите за генното инженерство за новите методи. С оглед на липсата на изследвания, свързани с риска и доказателствата, това би означавало престъпно затваряне на очите. Ето защо настояваме Европейската комисия най-накрая да обяви и тръжни програми за изследвания на рисковете и методите за откриване."

Писмо на членовете на Европейския парламент до Комисията:
https://www.martin-haeusling.eu/images/220208_Letter_Haeusling_to_COM_Mariya_Gabriel_about_new_GM_research_final.pdf

Обосновка-документ: https://t.co/Z8fPul09sn

Източник: Мартин Хойслинг, член на ЕП
https://martin-haeusling.eu/presse-medien/pressemitteilungen/2814-neue-gentechnik-mehr-forschung-in-risiken-und-nachweisverfahren-investieren.html

Предупреждението на нидерландски предприемач в областта на биологичното земеделие и професор по физиология на растенията: манията за премахване на регулациите върху редактирането на гени ще навреди на земеделските производители.
Техниката за редактиране на гени CRISPR/Cas не е панацея, която прави растенията по-силни. Напротив, тя ще нанесе големи щети, предупреждават Фолкерт Енгелсман, предприемач и основател на доставчика на биологични и справедливи продукти Eosta, и Мишел Харинг, професор по физиология на растенията в Амстердамския университет (UvA), в отлична статия в централния холандски вестник Trouw. Енгелсман и Харинг описват тази техника като "биотехнологичен неоколониализъм".
"CRISPR/Cas ще спаси света, ако вярваме на дискусията на кръглата маса на 31 януари в Камарата на представителите на нидерландски парламент. Тази малка фантастична техника, която позволява да се реже в ДНК на растенията, решава всички проблеми: глад, суша, емисии в околната среда, болести и вредители. Но секторът на биологичното земеделие не беше поканен да се включи в разговора. Секторът на биологичното земеделие, който до 2030 г. трябва да представлява една четвърт от земеделието на ЕС, има резерви към CRISPR/Cas. Има три възражения: Разрушителният модел на приходите, фалшивото обещание за опростен подход и намалената свобода на избор за потребителите и земеделските стопани.
"Не че това не е прекрасна техника. В катедрата по физиология на растенията в UvA работим много с CRISPR/Cas, която позволява да се отреже ДНК на растенията ген по ген. И все пак има основателни причини да не се опростяват процедурите за разрешаване на тази техника в Европа, както иска агрохимическото лоби.
"Защото точно сега се прокрадва прозрението, че повечето проблеми в селското стопанство - от деградацията на почвата и загубата на биоразнообразие до проблемите на човешкото здраве - са причинени от едностранчиво и редукционистко мислене. Това е довело до монокултурите и агрохимикалите. Университетът във Вагенинген и RIVM (Холандският национален институт за
обществено здраве и околна среда) възприемат възгледа "Едно здраве", според който здравето на хората, животните и природата са неразривно свързани. Биоразнообразието играе централна роля в това отношение. Поради това изследователите на растенията се отказват от мисленето за отделните гени. Добрите селекционери на растения работят в контекста на цялостност на взаимодействието на почвата, корените, насекомите, микробиома, гъбните мрежи и метеорологичните условия.
"Идеята, че CRISPR/Cas ще бъде панацея за проблемите, представлява връщане към 90-те години на миналия век, когато хората даваха същите - неизпълними - обещания свързани с по-стария тип генетична модификация. Ако вкарате ген за устойчивост на гъбички в дадена култура днес, тази гъбичка ще се е адаптирала след две години. Надеждната селекция изисква системен подход. Ето защо правителството подкрепя научния проект Crop-XR за устойчива резистентност с 43 милиона евро.
"CRISPR/Cas е свързан с разрушителен бизнес модел. Той няма да подобри нещата, ако направим останалата част от света още по-зависима от притежателите на патенти на Запад. Лицензът за прилагане на CRISPR/Cas може да струва много скъпо. За всяка разработена култура трябва да се плащат лицензионни такси за всяко продадено семе. Това води до концентрация на властта и експлозия на патентите върху живота. Парите изтичат от фермерите и потребителите в бедните страни и се събират в инвестиционните фондове в Европа и САЩ. Това е биотехнологичен неоколониализъм.
"Икономическите печалби идват от отглеждането на масови култури. Смята се, че е за предпочитане на пазара да има два сорта царевица, а не 20. Вграждането на устойчивост към хербициди (за да може да се пръскат и повлияват плевелите) става привлекателен бизнес модел с CRISPR. Въпреки факта, че умиращото агробиоразнообразие се влошава допълнително.
"Третото възражение е изчезването на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите. В биологичното земеделие CRISPR/Cas не е разрешен. Биологичните фермери трябва да имат сигурност, че техните култури не могат да бъдат смесени със сортове CRISPR/Cas чрез замърсяване, защото тогава те губят специфичната си позиция. Биологичните селекционери също вече не знаят къде се намират. Не трябва да се засяга предприемаческата свобода на биологичните селекционери и земеделски производители. Европейските потребители искат да могат да избират да не консумират генетично модифицирани храни. Как правителството ще гарантира това?
"Последните 50 години на селекция не са допринесли много за генетиката на растенията: Ние откъснахме растението от екосистемата и не го научихме да взаимодейства с почвения живот. Това доведе до химически решения и екологично унищожение. Трябва да се върнем към интегрирания подход. Устойчивото земеделие зависи от стабилни системи, а не от изолирани гени."

Източник: https://gmwatch.org/en/106-news/latest-news/20186

В петък, 02.12.2022 Европейската комисия удължи срока на разрешението на ЕС за употреба на хербицида глифозат до края на 2023 г, съобщават нейни служители. Разрешението трябваше да изтече на 15 декември тази година.

По-рано тази година Комисията поиска от страните от ЕС да одобрят едногодишно удължаване на изтичащото петгодишно разрешение, след като Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) обяви, че няма да може да приключи процеса на оценка на риска поне до юли 2023 г. Заключенията на ЕОБХ, които първоначално се очакваха през септември, са от основно значение за решението на Комисията и държавите от ЕС дали да разрешат отново хербицида.

Спорният химикал, който според критиците е свързан с рака и може да окаже вредно въздействие върху насекомите и морските безгръбначни, за последен път беше преодобрен за употреба в ЕС през 2017 г. През май тази година Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че глифозатът не е канцерогенен, но може да причини сериозни увреждания на очите и е токсичен за водните организми.

След като страните не успяха да постигнат решение с мнозинство при гласуванията през октомври и ноември, Комисията заяви, че има "правно задължение" да удължи разрешението, докато Агенцията на ЕС по храните публикува заключенията си през следващата година.
Едногодишното разрешение ще изтече на 15 декември 2023 г.

Източник: https://www.politico.eu/article/glyphosate-license-extended-to-end-of-2023/

Christoph Then with Lucy Sharratt www.testbiotech.org | www.cban.ca | March 2022

Нов доклад на CBAN and Testbiotech обсъжда основните разлики между селекцията на растенията и генетичното инженерство.
В детайли са описани опасностите от новото генетично инженерство и са дадени аргументи защо новите ГМО трябва да бъдът регулирани.

Преглед
В Европейския съюз и Канада се водят дебати относно премахването на регулацията на организми, получени от методите на новото генно инженерство (New GE, наричано още редактиране на генома или нови геномни техники). Предложения за изключване на редактирането на генома от държавното регулиране на генетично модифицираните организми (ГМО) до голяма степен се основават на предположения за приликите между редактирането на генома и конвенционалното отглеждане на растения, които не са подкрепени от научни открития. Тези предположения са довели до впечатлението, че няма нови и специфични рискове, причинени от новите ГМО в сравнение с конвенционалното отглеждане.

Редактирането на генома има безпрецедентната сила да направи големи части от генома достъпни за промяна, като отмени естествените механизми на организация на генома, като например механизмите за възстановяване или резервните гени. По този начин, новите техники за ГЕ могат да предизвикат повсеместни промени в генома на растенията и животните, без да вкарват допълнителни "чужди" гени. Известно е, че тези процеси могат да доведат и до нежелани ефекти, особено ако "генните ножици (site directed nucleases или SDNs), като CRISPR/Cas. Както планираните, така и непредвидените генетични промени могат да надхвърлят значително това, което е било наблюдавано при прилагането на предишни методи. Много потенциални планирани и непредвидени ефекти са специфични за техниките на Новата ГЕ и могат да доведат до ново качество на рисковете, които изискват независима и задължителна оценка на риска.
Ако тези констатации бъдат пренебрегнати при регулирането, въвеждането на Новите ГЕ организми ще застраши екосистемите и безопасността на храните.

1. Разлики в моделите на мутации, използвани в конвенционалните размножаването в сравнение с Новите ГЕ. За първи път редактирането на генома прави достъпни за промяна големи части от генома на много видове (чрез целенасочени мутации) (Kawall, 2019 г.). Техниките CRISPR/Cas могат да надделеят над естествените механизми в организацията на генома, които защитават важни гени (Belfield et al., 2018; Frigola et al., 2017; Halstead et al., 2020; Kawall, 2019; Monroe et al., 2022).

В резултат на това се появяват нови генотипове и биологични характеристики, които могат да се появят в резултат на прилагането на тази технология. Тези наблюдения са от значение както за предвидените, така и за непреднамерените ефекти. Например сега е доказано, че гените, които са от съществено значение за оцеляването на видовете, по-често се поправят от естествените механизми в клетките, в сравнение с други, т.е. те са по-защитени от мутация (Huang & Huang & Li, 2018 г.; Belfield et al., 2018 г.; Monroe et al., 2022 г.). Освен това, както структурата на хромозомите, така и разположението на гените оказват влияние върху честотата на мутациите (Halstead et al., 2020; Monroe et al., 2022). Освен това дупликациите на гени играят важна роля, по-специално в генома на растенията (Wendel et al., 2016; Gaines et al., 2019). Биологичните характеристики, като например устойчивостта към хербициди при плевелите, могат да бъдат насърчавани чрез генно дублиране (Gaines et al., 2019) и да се установят резервни функции (Jones et al., 2017). Тези и други скорошни открития поставят под въпрос класическата еволюционна теория, според която мутациите възникват случайно, независимо от тяхната последиците за организма (например разходите за пригодност).

От друга страна, ако насочена към дадено място нуклеаза (напр. CRISPR/Cas9 или TALENs) е проектирана да изреже специфичен ДНК последователност, тя ще пререже същата последователност отново, ако собственият механизъм за поправка на клетката я поправи правилно. Такава нуклеаза вероятно ще продължи да реже, докато не се постигне предвиденото неправилно поправяне и няма повече целеви (Brinkman et al., 2018). Макар че това ще доведе до висока ефективност на рязане и мутиране/промяна на целевите участъци, същото може да е вярно и за нецелевите участъци с подобни ДНК последователности. Такива промени ще бъдат различни от всички други случайни мутации, тъй като те също ще преодолеят собствените защитни функции на клетката. Непредвидените ефекти, причинени от техниките на новото генно инженерство, създават ново качество на опасностите и рисковете

2. Разлики в моделите на мутации, използвани при конвенционалното отглеждане, в сравнение с новите генетични механизми, както и потенциално да променят не само едно копие на нецелеви ген, а няколко или всички копия (в зависимост от растителния вид и степента на плоидност). Това е нещо, което не би се случило при конвенционалното размножаване, включително при мутагенеза, предизвикана от химикали или радиация. В резултат на това инструменти като CRISPR/Cas могат да попречат на клетките да възстановят първоначалната функция на гена; те също така могат да преодолеят други естествени защитни механизми (Kawall, 2019 г.). Освен това CRISPR/Cas може също така да да блокира функцията на всички "резервни" копия на целевия ген, каквито в генома може да има няколко на растенията. По този начин техниките, използвани за Нова ГЕ, могат да излязат не само от границите на видовете, но и от тези на естествената организация на генома (която влияе върху скоростта и разпределението на мутациите чрез механизма за поправка и геномни фактори като няколко копия на един ген и т.н.

Пълният текст на доклада на английски тук:
https://docdro.id/YxBd842

Асоциацията на производителите критикува "разминаването" между учените, разработващи ГМО, и хранителната промишленост
В статия в The Grocer се съобщава за критики към законопроекта на правителството на Обединеното кралство за генетичните технологии (т.н прецизно размножаване), който беше внесен в парламента вчера.
В него се отбелязва, че както производителите, така и активистите предупреждават за заплахите от бързото въвеждане на нови технологии за генно редактиране.
В статията се цитира Филип Морли, технически изпълнителен директор на Британската асоциация на производителите на домати, който заявява, че липсват консултации с хранителния сектор относно плановете на правителството, което води до "разминаване между учените, които правят изследванията в лабораториите си, и производителите, търговците на дребно и потребителите".
Той каза: "Знам, че е интересно и звучи много секси, но това е важен национален разговор, който трябва да проведем, ако искаме да бъдем пионери в тази технология, не само за пресни продукти."
Морли добави: "Това е началото, това е кракът във вратата, началният разговор и ако сега сбъркаме, това ще бъде грешка, с която ще живеем завинаги."
Морли каза: "Това е огромна тема и ще засегне всички култури, всички сектори на животновъдството и в крайна сметка всеки човек, когато навлезем в сферата на генното редактиране на хора."
По темата за генномодифицираните домати, чийто генномодифициран сорт, съдържащ витамин D, беше популяризиран в рекламните материали на правителството около новия законопроект, Морли подчерта, че все още има много възможности да се разгледат естествените процеси при производството на домати, за да се повишат хранителните стойности - нещо, което много производители правят, особено що се отнася до използването на светлина.
Той заяви пред The Grocer, че тези естествени изследвания потенциално могат да донесат много повече ползи за човешкото здраве, отколкото всяка химическа намеса.
Лиз О'Нийл, директор на GM Freeze, предупреждава, че нерегламентираното редактиране на гени е "хранителна криза в процес на изграждане", тъй като "редактирането на гени е ГМО с по-добър PR".
Директорът по политиките на Асоциацията на производителите на почва Джо Люис заяви пред The Grocer, че решението да се даде приоритет на законопроекта за храните означава, че правителството "търси сребърни куршуми". Тя заяви: "Дълбоко сме разочаровани, че правителството дава приоритет на непопулярни технологии, вместо да се съсредоточи върху истинските проблеми - нездравословното хранене, липсата на разнообразие на културите, пренаселването на фермите и рязкото намаляване на полезните насекоми, които могат да изяждат вредителите.
"Вместо да се опитваме да променяме ДНК на силно стресирани животни и монокултурни култури, за да ги направим временно имунизирани срещу болести, трябва да инвестираме в решения, които на първо място се занимават с причините за болестите и вредителите."

Публикувано на 26 Май 2022 г.

Става въпрос отново за увеличаване на мощта на шепа мулти-национални компании

От: Philip H. Howard

7 Април 2022 г.

Когато ви кажат, че има просто решение на много сложен проблем, вероятно не сте разбрали цялата история. Днешната консумация на месо е добър пример за това.

Когато ви кажат, че има просто решение на много сложен проблем, вероятно не сте разбрали цялата история. Днешната консумация на месо е добър пример за това. Месото и млечните продукти са все по-често под микроскопа на света, тъй като животновъдството, което разчита на огромни количества фуражни култури и заема близо 80 % от световните земеделски земи, е отговорно за между 14 % и 30 % от световните емисии на парникови газове (ПГ). То е и източник на все по-често срещани патогени, устойчиви на антимикробни средства, а голяма част от световните животновъдни и морски индустрии са разследвани заради опасни и жестоки условия на труд.

Тази сложна мрежа от проблеми изисква повече от един отговор. И все пак "алтернативните протеини" - от растителните до лабораторно отглежданите "фалшиви" месо и млечни продукти се рекламират като просто решение. Продукти като невъзможния бургер с над 15 съставки вече се предлагат в супермаркетите и заведенията за бързо хранене по целия свят. Пилешкото месо, отгледано в лаборатория, е на пазара в Сингапур от края на 2020 г. и вероятно скоро ще бъде одобрено в САЩ и на други места. Тези продукти се продават като "печеливши за всички" за животните, хората и планетата. Според Патрик Браун, главен изпълнителен директор на Impossible Foods, животновъдството е "най-разрушителната технология на земята", а заместителите на месото са "последният шанс да спасим планетата".

"Алтернативните протеини и техните препоръки за устойчивост почиват на нестабилна основа - като химически интензивни, силно преработени храни, те оказват сериозно въздействие върху човешкото здраве, биоразнообразието и изменението на климата."Драматичните твърдения за месото на растителна основа, месото, отгледано в лаборатория, и "клетъчното земеделие" вече успяха да привлекат милиарди долари в сектора, включително от известни инвеститори като Бил Гейтс и Ричард Брансън. Правителствата също вече обръщат внимание. Китай подготвя големи инвестиции в лабораторно отглеждано месо като част от последния си петгодишен селскостопански план, а правителството на САЩ отделя 10 млн. долара за Национален институт за клетъчно земеделие. Дания също подкрепя алтернативните протеини чрез фонд за храни на растителна основа на стойност 98 млн. долара.

Но тези продукти и техните препоръки за устойчивост почиват на нестабилна основа, както се разкрива в новия доклад "Политиката на протеините", публикуван днес от Международната експертна група по устойчиви хранителни системи (IPES-Food). Първо, идеята, че тези алтернативни протеини могат да спасят планетата, е силно спекулативна. Тези твърдения се основават на тясна оценка на това кои продукти могат да осигурят най-много протеини за най-малко CO2. Но това не разказва цялата история. Продукти като Impossible Burger и Beyond Burger добиват съставките си от монокултури с интензивно използване на химикали (а следователно и на изкопаеми горива) и разчитат на интензивна преработка - всичко това оказва сериозно въздействие върху човешкото здраве, биоразнообразието и изменението на климата. Фабричното животновъдство очевидно има огромни собствени въздействия, но екологичните и социалните въздействия на животновъдството се различават значително. В някои части на света отглеждането на животни помага за ефективното използване на ограничените земи и ресурси, за предпазване от хранителни шокове и за осигуряване на поминък там, където има малко възможности за други селскостопански дейности. Животновъдството допринася за поминъка на 1,7 милиарда дребни земеделски стопани в глобалния Юг и играе решаваща икономическа роля за приблизително 60 % от селските домакинства в развиващите се страни.

Поради това в някои условия високопреработените алтернативни протеини могат да бъдат по-вредни от храните от животински произход, в зависимост от начина на производството им.

Второ, идеята, че тези продукти могат да "нарушат" статуквото и да оспорят властта на корпоративната хранителна индустрия, е силно подвеждаща. Стартиращите предприятия може и да са започнали бума, но почти всички световни гиганти в областта на месото и млечните продукти вече са пуснали свои собствени "фалшиви меса" или са изкупили съществуващите играчи. Нестле, например, придоби Sweet Earth, а Unilever купи The Vegetarian Butcher. JBS, най-големият преработвател на месо в света, придоби друга водеща марка без месо на пазара - Vivera, с което допълни портфолиото си от повече от 100 марки, включително линии за биологично месо."Почти всички световни гиганти в областта на месото и млечните продукти вече са пуснали свои собствени "фалшиви меса" или са закупили съществуващи играчи." Много от тези корпорации също така инвестират значителни средства в производители на лабораторно отглеждано месо и морски дарове с надеждата, че тези продукти скоро ще бъдат готови за пазара. Това са същите фирми, които доминират в продажбите на конвенционално(отглеждано във фабрики) месо и млечни продукти, т.е. продуктите, които алтернативните протеини трябва да заменят. В резултат на това за потребителите става все по-трудно да разберат кой стои зад марките и все по-трудно да избегнат световните агробизнес гиганти - дори когато избират така наречения алтернативен продукт.

Източник:
https://civileats.com/2022/04/07/op-ed-fake-meat-wont-solve-the-climate-crisis/