ОБЩА ПОЗИЦИЯ на граждански и браншови организации, учени, адвокати, лекари и потребители

on .

obshta pozicia

Относно: Предложението на ЕК за нов регламент относно растенията, получени чрез нови геномни техники и произведените от тях храни и фуражи, и изменящ Регламент (EС) 2017/625.

На 05.07.2023 г. Европейската комисия публикува законодателното си предложение за премахване на регулациите за новото поколение генетично модифицирани растения - нови ГМО или така наречените "нови геномни техники" (НГТ). Предложението премахва изискванията за етикетиране, проверките за безопасност и всякакъв вид процедури за отговорност за новите ГМО. Ако Комисията на ЕС постигне своето, потребителите, земеделските производители и преработвателите на храни вече няма да имат прозрачност дали растенията и храните, които отглеждат, купуват и консумират, съдържат нови ГМО или не“. Ужасяващо е да се види, че Комисията по същество казва, че рисковете от освобождаването на неизпитани нови ГМО в нашите полета и храна не се поемат от агробизнеса, а от потребителите, фермерите и природата.

Предложението на Европейската комисия за дерегулация означава:

  •  Въвеждане на ненаучно обосновано отделяне на категория 1 от ГМО. Методът за определяне на "категория 1" не е валидиран и Съдът на Европа се произнесе, че техниките за генно редактиране (новите геномни техники) са генетично модифицирани организми.
  • Твърдението, че новите техники за генно инженерство са също толкова безопасни, колкото и конвенционалните растения, беше отхвърлено от френската държавна агенция ANSES, която обоснова защо НГТ от категория 1 не могат да бъдат освободени от проверки за безопасност, пълно проследяване и етикетиране на потребителите, както е предложено от Комисията.
  • Патентите срещу земеделските производители. Почти всички растения от НГТ са патентовани. За разлика от конвенционалното растениевъдство, както процесите, така и продуктите на новите техники на генното инженерство са патентоспособни съгласно законодателството на ЕС (Директива 98/44 на ЕС за биотехнологиите). Espacenet, базата данни, управлявана от Европейското патентно ведомство, изброява около 700 заявки за патенти само за "Crispr-Cas9 и растения". На международно ниво са подадени над 20 000 заявки за патенти, в които се споменава терминът "Crispr-Cas9 растение".
  • Патентоването на генетично модифицирани продукти се урежда от Европейската патентна конвенция, а не от ЕК. Предложенията на ЕК за отпадане на патентите в регламента не е в правомощията на ЕК.
  • Комисията на ЕС играе в ръцете на световните корпорации за семена, защото проектозаконът насърчава навлизането на пазара на патентовани семена и по този начин монополизирането на семената. Ако тази дерегулация се осъществи, в ЕС ще има поток от патентовани семена, включително както генетично модифицирани, така и конвенционални семена. Това ще има катастрофални последици за малките и средните селекционери на семена, фермерите, производителите на храни и потребителите.
  • Ако това предложение бъде прието от Европейския парламент и Съвета, това би променило и пазара на семена, тъй като новите скрити ГМО ще бъдат патентовани. Правата на селекционерите и фермерите на свободен достъп до генофонда от семена скоро ще бъдат блокирани от претенциите за интелектуална собственост на големите компании за семена и агрохимикали, и техните адвокатски кантори. През последните години концентрацията на световния пазар на семена се е увеличила с тревожни темпове: основните играчи са Bayer/Monsanto, Corteva, BASF и Sinochem/Syngenta, както и Limagrain и KWS22.
  • Освобождаване на нови, неизпитани ГМО в природата. Досега не е направена оценка на преките и косвените въздействия от пускането на нови ГМО в природата. Например не са провеждани изследвания за това как новите ГМО взаимодействат с пчелите и другите опрашители, нито как отглеждането на ГМО може да ускори загубата на биологично разнообразие.
  • Повечето генетично модифицирани организми (ГМО), които все още са в процес на разработване, ще бъдат изключени от настоящото законодателство за ГМО, няма да се изисква предварителна оценка и биха могли да се предлагат на пазара без етикетиране и проследяване.
  • Повече от 90% от ГМО, които са в процес на създаване чрез новата технология за редактиране на гени CRISPR-Cas, биха попаднали в тази почти пълна дерегулация (категория 1).
  • Ако това предложение за Регламент бъде прието, потребителите вече няма да могат да избират дали да консумират генно модифицирани храни, а преработвателите на храни вече няма да могат да гарантират чистотата на своите продукти, въпреки че голямото мнозинство от европейските граждани изискват прозрачност и ясно етикетиране на ГМО в храните.
  • Производителите на биологични продукти ще бъдат задължени да поддържат продуктите си без ГМО за своя сметка, но няма да имат възможност да ги сертифицират като биологични.
  • Съвместното съществуване на производители на ГМО и производители, които не произвеждат ГМО, ще бъде оставено на държавите-членки, като досега в света няма разработена система за съвместно съществуване между ГМО и другите начини на земеделско производство.
  • В проучване на НЦИОМ през 2010 г. 97% от хората в България не желаят ГМО и този процент е валиден и досега. Желанието за осведоменост и негативните нагласи към ГМО са приоритет на цялото общество.
  • Лишаване на правителствата от правото им да забраняват отглеждането на нови ГМО на своя територия. От 2015 г. насам 17 правителства, включително и България вече са забранили отглеждането на ГМО [3].
  • Премахване на основни отговорности за биотехнологичната индустрия, като например предоставяне на метод за изпитване за всеки нов ГМО, който разработват. Новото законодателство прави невъзможно за земеделските производители и хранителния сектор, които искат да произвеждат конвенционални, биологични или свободни от ГМО храни, да се предпазят от нежелано замърсяване. Европейската комисия предлага методите за тестване да се заплащат от тези, които искат да избегнат новите ГМО, и да се премахнат публичните регистри за отглеждане.
  • Невъзможност за националните органи да контролират безопасността на храните от нови ГМО, тъй като биотехнологичната индустрия вече не е задължена да предоставя методи за изпитване, нито операторите са длъжни да проследяват продукта по хранителната верига.

 

Ние категорично смятаме, че:

 

  • Растенията, получени чрез новите геномни техники трябва да бъдат регулирани както и досега по действащата в момента директива.
  • ЕС и националните правителства трябва да направят повече изследвания относно рисковете за здравето, околната средаи биоразнообразието, и на социално-икономическите въздействия на новите ГМО, и разработването на общи методи за откриване.
  • Лицата, вземащи политически решения, трябва да дадат приоритет на правата на потребителите и опазването на околната среда, и здравето и икономическите интереси на България пред икономическите интереси на няколко мултинационални компании!
  • Всяка страна членка на ЕС като суверенна държава да има право на собствени решения, свързани с култивирането и предлагането на пазара на ГМ семена, посадъчен материал и храна.

 

Бъдещето е в едно разнообразно, опазващо природата земеделие и самоопределящо се хранене, което върви ръка за ръка с истинска защита на интересите на земеделските производители и потребители.

Настояваме българското правителство, българските депутати в Европарламента и Народното събрание да отхвърлят проекта за Регламент на ЕС.

 

За контакти:

 д-р инж. Светла Николова, Сдружение АГРОЛИНК, 0888359239, This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it


Общата позиция е подкрепена от:

Сдружение АГРОЛИНК

Богари Медия

Национална асоциация на зърнопроизводителите

Съюз по хранителна промишленост

Българска Аграрна камара


Асоциация на българските села


Български ветеринарен съюз


Фондация Биоселена


„Захарни заводи“ Горна Оряховица

АлтерАгро

Национална био асоциация 

Сдружение на българските производители на биопродукти

Обединен пчеларски съюз

Национален български пчеларски съюз

Национален съюз на градинарите в България

Асоциация Български  зеленчуци

Българско сдружение за биодинамично земеделие

Кооперация „Хранкооп - София”

Фермерски пазар Варна Фермерски пазар „От БГ” – Габрово

Фермерски и занаятчийски пазар „КоренЯк” - гр. Стара Загора

Фермерски пазар „Натурално” - гр. Пловдив

Асоциация на овощарите в България

Коалиция „За да остане природа в България“

Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция 

Добруджански овощарски съюз

Асоциация на лекарите хомеопати в България

Българска Асоциация на Малинопроизводителите и ягодоплодните

Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове,

Национална Асоциация за Биологична растителна защита, органично торене и иновативни технологии

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие - Варна

БАДЖ

Българска национална асоциация Активни Потребители

Коалиция „За да остане природа в България” с членове Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Инициативата „Зелени Закони“, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.

Асоциация на независимите български жени европейски либерали (АНЖЕЛ)

Сдружение Хуманен Алианс

Морски клуб "Приятели на морето" - Варна

Фондация "Мейдей"

Фондация „Добруджа – история, традиции и култура“

Националната координационна мрежа „Справедливост за животните“, в която членуват следните организации: Балчик - СНЦ „Верни очички”, Благоевград - Сдружение "Надежда за четириногите", Бургас: Фондация “Animal SOS – 2012”, Фондация „Animal SOS”, Фондация „Немско-българска мисия за защита на животните – Феникс“, Варна: „Дружество за защита на животните“, Фондация „Aнимал Хоуп Варна“, Видин – „Дружество за защита на животните Видин“, Добрич - СНЦ „Обич за обич“, Кърджали -„Закрила“, Кюстендил -„Дружество за защита на животните“, Лом – „Дружество за защита на животните Лом – 2003”, Перник – Фондация „Дай лапа“, Плевен – СНЦ „Екообщество“, Пловдив – СНЦ „Граждански контрол – защита на животните“, Приморско - СНЦ „Зелен фар“, Севлиево – „Дружество за защита на животните“, Силистра - СНЦ „Закрила на безгласните“, София: Сдружение „Помощ за животните – ДАРА“, „Федерация Грижа за бездомните кучета“, Фондация „Добро сърце”, Фондация „За правата на животните в България”, Фондация „АФА – България“.

КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията),

Сдружение за защита правата на животните – Русе

Германо-българска помощ за животните – Русе

Сдружение „На Ти с Природата“

Зеленият отбор на България

Биодинамична ферма „Поляна“

Биологична ферма „Версол

Ивелин Желязков, Директор на Научно-изследователския и технологичен център по земеделие Плантис, член на КК по ГМО към МОСВ

Проф. Христо Симидчиев, генетик и селекционер, директор на Института за зеленчукови култури „Марица“ от 1975 до 1993, Ръководител на изследвания и производство в Мексико, Консултант към FAO

Проф. дсн Пенко Спецов, селекционер

Доц. д-р Надя Даскалова, селекционер

Доц. д-р Веселин Дочев, селекционер

Доц. д-р Василина Манева, агроном

проф. д-р Дарина Вълчева

Доц. д-р Маргарит Илиев

доц. д-р Дарина Димова

Доц. д-р Дина Атанасова

Доц. д-р Тодорка Савова

Доц. д-р Милка Донева

Доц. д-р Стоян Бешков, БАН

д-р Маргарита Гочева

д-р Тошка Попова

докторант Цветелина Добрева

докторант Веселина Добрева

гл. ас. д-р Милен Чанев – БАН