Генните банки
Пазители на живота или средство за контрол
За да се произведат хибриди по методите на класическата селекция или ГМО, създателите на новите сортове се нуждаят от основата на старите сортове. Един вече получен хибрид не може да служи за основа на нов хибрид, само старите сортове. Затова те са необходими за селекционерите или учените в лабораториите за създаване на нови сортове.
Днес има много семенни банки по целия свят. Според оценки на организацията на ООН по прехрана и земеделие след Втората световна война светът е загубил 75 % от всички известни културни растения. В периода 1903–1983 година само в САЩ са изчезнали 660 от 688-те сорта зелен фасул, 516 от 544-те вида зеле, 742 от 798-те сорта царевица.
В Мексико са загубени 80 процента от някогашното разнообразие на видове царевица. На Филипините някога фермерите са сеели хиляда сорта ориз. Днес на 98 процента от оризищата растат два сорта. Именно при такива монокултури има рискове от цялостно проваляне на реколтите, например заради вредители, които вследствие на промените в климата завземат нови територии.
В лабораториите към една генбанка се провеждат специфични анализи и дейности, свързани със опазването/съхранението на растителния генофонд: семеконтролни анализи и подготовка на семената за съхранение, контролни проверки и мониторинг на съхраняваните образци, организиране на свободен обмен в съответствие с международните разпоредби, определяне на сортова идентичност.
Българската генбанка бедства
Българската генбанка е изградена през 1984 г. към Института по растителни генетични ресурси в град Садово. Основната задача е дългосрочно и средносрочно съхранение на зародишна плазма чрез семена при контролирани условия /ниски температури. Запазването на разнообразието от културни растителни видове и техните диви родственици се постига чрез поддържане на над 60 000 образци, от които 43 147 при условията за дългосрочно съхранение. Базовата колекция е представена от 33 семейства, 150 рода и 600 растителни вида.
В момента генбанката е в бедстващо положение, тъй като не може да закупи генератор, който да поддържа ниските температури от -180С, ако токът спре.
Глобалното хранилище в Свалбард
Европейските генбанки са свързани в мрежа – Европейската програма за сътрудничество в областта на растителните генетични ресурси (ECPGR).
Съществува и една много специална генбанка – в Свалбард, Норвегия. Глобалното хранилище за семена в Шпицберген Норвегия, често наричано „хранилището за семена“, играе специална роля в опазването на генетичното биоразнообразие. Основната му мисия, насочена към дългосрочното съхранение на образци от семена, официално е да запази разнообразието на растителните генетични ресурси и да осигури тяхната достъпност в случай на бедствия. При по-внимателно вглеждане в начина на функциониране обаче се разкриват значителното влияние и интереси на участниците в неговото управление, подкрепящи ГМО. Кой наистина ще има полза от Шпицберген – мултинационалните компании или земеделските производители?
На 22 октомври 2024 г. глобалното хранилище за семена разположено на половината път между Норвегия и Северния полюс, посрещна над 30 000 нови проби от семена от 21 държави. Официалната цел на Свалбард, открит през 2008 г., е да съхранява милиони образци семена от много голям брой растителни видове и да гарантира, че те са на разположение на тези, които са ги доставили, в случай на природни или причинени от човека бедствия.
На хартия семената, депозирани в Шпицберген, могат да бъдат върнати само на депозиторите. Въпреки различни разпоредби обаче се дава достъп на частни компании до семена, събрани от земеделските полета. След това те могат да ги използват за разработване на нови сортове, включително и ГМО или патенти. По този начин се нарушават правата на земеделските стопани да използват собствените си семена.
Тръстът Crop Trust, който играе централна роля в управлението на Шпицберген, включва редица членове, които се застъпват за ГМО земеделие. Например председателят на борда на директорите на Катрин Бертини е свързана с фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, която е финансирала с 30 млн. долара генбанката в Свалбард. Друг влиятелен член на изпълнителния съвет е Жан-Кристоф Гуаш, който е заемал високи постове в Limagrain, френски шампион за развитие на ГМО.
Сред дарителите на Crop Trust („Съвет на дарителите“) са и мултинационални агрохимически компании като Dupont-Pioneer, Syngenta и Bayer, които участват в производството на ГМО. Това силно присъствие на индустриални интереси в Crop Trust го превръща в точка на натиск, която влияе върху политиките за опазване и достъп до семена и потенциално благоприятства проекти, съобразени с търговските интереси на тези мултинационални компании.
Част от семената на българската генбанка са предоставени на банката в Свалбард, съобщиха с радост от Института в Садово.
За тях се водят войни!
Войните по света освен за територии, подземни богатства и власт, се водят и за генните банки. Генната банка в Сирия при войната през 2011 г. е пренесена в Свалбард.
През втората световна война хората работещи в Института на Николай Вавилов (виден руски биолог и генетик, хвърлен в затвора от Сталин) в Ленинград се борят с цената на живота си да спасят семенната банка. Когато след 900 дни блокадата на града е вдигната и най-малко половин милион жители са намерили смъртта си от глад, сред тях са и деветима служители на института. Но запасите от семена – общо няколко тона храна, са почти непокътнати.
В един свят на безкрайни противоречия, борби, страсти и объркани емоции, забравяме, че всичко е тръгнало от едно малко семе. Знанието, което ни е нужно за отглеждане и развитие на семената и производство на храни, е знанието за биоразнообразието, живите семена и живата почва. Това знание, което селяните са натрупали през десетте хиляди години земеделска еволюция, днес се утвърждава чрез агроекологията – истинският научен подход към производството на храна.