Родните храни: икономика и национална политика
Тенденциите в българската хранителна индустрия са негативни. Решението на проблема се крие в зоната между лес фер и държавната команда. От Димитър Събев
Въпреки традициите в производството и износа на качествени храни, отношението към храната днес в България е загубено. Днес по-голямата част от потребителите са крайно отчуждени от храната – голяма част от стоките са вносни, включително традиционно произвежданите в България. За разлика от германския или френския потребител, който също е изправен пред богат избор във веригите, българският има много по-малък избор на български продукти. Много по-малко предприемачи и работници са пряко заети с производство или преработка на храни, за да знаят на собствен гръб защо е недопустимо несправедливо заплащане, ценови диктат на веригите или поражения върху околната среда.
Който и да е клиент в някой магазин ще ни каже, че не е справедливо един производител на какао от Кот’Д Ивоар да получава 6% от стойността на 1 шоколад или земеделските производители от ЕС да получават 8% от цената на един хляб. За да има активна гражданска позиция към несправедливостта в производството на храни дали в България или по веригата доставки на суровини от страните от Третия свят, трябва да има критична маса хора, които споделят това мислене.
Статията „Родните храни: икономика и национална политика” е публикувана в списание Progessive.bg, брой 1/2, януари/февруари 2018. Пълният текст можете да свалите от тук: (линк) Достъпът до онлайн изданието става след регистрация в http://progressive.bg
Statia_v_Progressive_2_02_2018.pdf
< Предишна | Следваща > |
---|