Забраната на пестициди/глифозат

Ако има един пестицид, който почти всеки може да назове, това е ДДТ.

Дихлордифенилтрихлоретан (ДДТ) открива нова ера в земеделието през 1945 г. заради широкоспектърната си активност срещу насекоми – вредители в селското стопанство.

След Втората световна война той беше популяризиран като химикалът-чудо, простото решение на големи и малки проблеми с вредителите. Днес, повече от 50 години след като ДДТ беше забранен в много страни по света, той все още може да се намери в сладоледа, в зеленолистните, в кръвта на хората. Момичетата, изложени на въздействието на ДДТ по време на пубертета са с по-голяма вероятност да развият рак на гърдата в зряла възраст. Американският департамент по земеделие USDA открива, че 60% от сметаната, 42% от зеленолистните, 28% от морковите съдържат ДДТ.

В България ДДТ е забранен през 1969. И въпреки, че официално е приет срок на полуразпад 10-15 години, той и сега се намира в много земеделски площи и водни басейни.

Журналистическо разследване през 2020 установи нелегален внос от Турция и Европа на над 26 тона забранени пестициди.

Но има и легално използване на пестициди, дори финансирано от българското правителство. През 2020 българското правителство разрешава и субсидира с близо 1 млн евро забранения Мокап.

Впечатляващи данни за използването на глифозат от началото на неговото

 използване [10]:

• 1,6 милиарда кг,  изплозвани в Америка от 1974 г. досега
• 8,6 милиарда кг, пръскани по целия свят от 1974 г.
• Използването на глифозат се е увеличило 15 пъти след въвеждането на генетично модифицирани култури през 1996 г.

Досега Евростат не е публикувала статистически данни за целия ЕС, събрани от всяка държава членка относно употребата на пестицидите – препарати за растителни защита (ПРЗ). От 2015 г. насам държавите членки изпращат на Комисията (Евростат) статистически данни относно употребата на ПРЗ в селското стопанство на всеки пет години за избрани култури и за избран от тях период не повече от 12 месеца. Данните не са сравними между различните държави членки и това не дава възможност Евростат пълноценно да комбинира и сравни данните, поради което службата публикува само избрани данни за употребата.

Един човек с пръскачка на гърба пръска усилено всички свежи пролетни треви, билки и фиданки извън оградата на черквата. Защо пръскате, попитах. „За да унищожа всичко, което пречи на райграса в градината на черквата. Тези билки ще влязат в двора на черквата“. С какво пръскате? – „С НАСА – убива всичко“.

Вашето дете обича да играе на тревата в градинките. Обичате пикниците и се наслаждавате на слънчевите дни сред тревата в красиво подредена градинка. Преди да го направите следващия път, помислете и за това с какво е третирана полянката, за да изглежда безупречно зелена с райграс.

Ако ви харесват инициативи като „зелени релси“ за трамваите, попитайте как се поддържа райграса до релсите чист без плевели.

У нас решението е взето без да ни питат. По-голямата част от обществените зелени площи се третират с най-мощния хербицид глифозат. Той е съставната част на най-различни препарати за унищожаване на всички нежелани от озеленителите треви и цветя. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е регистрирала 29 препарата на основата на глифозат, сред които са най-популярните Raundup на Монсанто/Байер, НАСА и Глифол на Агрия, българският производител на препарати за растителна защита.

Поради доказаните опасни последици на карценогенния препарат за здравето на хората и за околната среда, най-мощният хербицид – глифозат вече е забранен за използване в неземеделски площи в редица места по света.

Къде има забрана на глифозата

В 39 страни по целия свят има различни нива на забрана за използването на глифозат

• Люксембург е първата страна в ЕС, която въведе от 01.02.2020 г. тотална забрана на глифозат съдържащи хербициди.
• Белгия, Италия, Франция, Малта, Нидерландия и Австрия забраниха използването на глифозат при третирането на обществени и частни градини, паркове и места за спорт.
• През 2018 г. Чехия, Италия и Дания забраниха третирането на земеделските култури преди прибирането на реколтата, за да не остава в храната.

В повечето страни по света едни от най-големите потребители на глифозат са железопътните компании, които почистват не само линиите, но и доста широки пояси около тях. Така е и в България. Затова официалното съобщение на  Société nationale des chemins de fer français (SNCF), националната държавна железопътна компания на Франция, че ще забрани използването на глифозат в цялата си железопътна мрежа през 2022 г. предизвика паника в пестицидната индустрия. SNCF в момента е най-големият потребител на базирани на глифозат хербициди в страната.

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) казва, че глифозатът е безопасен. Въпреки това, повечето от техните изследвания са предоставени от индустрията, създала хербицида. EFSA не е тествала различните търговски продукти. А регулаторните тестове за безопасност върху бозайници обхващат кратък период, максимум 90 дни

В САЩ, Франция и Австралия в десетки съдебни дела в САЩ, при които Monsanto (сега собственост на Bayer) бяха признати за виновни за недостатъчна информация за токсичността на своя глифозатен продукт, Roundup. Връзката с неходжкинов лимфом вече е безспорна. Както каза един адвокат, „Монсанто никога не е имало никакъв интерес да разбере дали Roundup е безопасен. Вместо да инвестират в солидна наука, те инвестираха милиони в атакуване на науката, която застрашаваше техния бизнес дневен ред.”

Как АГРОЛИНК успя да забрани глифозата в България?

От 2017 започнахме да разпространяваме информация за опасностите от глифозата както за здравето, така и за природата. Изнасяхме лекции на фестивали, събития, разговаряхме с хората, разпространявахме листовки и информация. През 2020 пуснахме петиция. Организирахме срещи с различни министерства, министри, служители и едва в края на 2024 успяхме постигнем успеха: Забрана на глифозат в неземеделски земи и за непрофесионална употреба – в градини, паркове, учебни заведения, болници и всички градски площи и частни дворове е забранено използването на глифозатсъдържащи хербициди.