ГМО в България

През 1999 българските земеделски производители произведоха първата реколта с царевица, устойчива на хербициди. Повечето от царевицата беше дадена за фураж на животните и по този начин влезе и в хранителната верига. Докато официалната позиция е, че България предприема само опити за ГМ царевица, каталогът за семена на Монсанто и Пионер още през 2000 година рекламираше ГМ царевица. По информация на МЗГ издадените разрешения за ГМ царевицата през 1999 са за 130 000 дка, през 2000 – 190 000 дка, през 2001 – 64 000, през 2002 – 22 000, през 2003 – 21 195 дка. Монсанто беше получил разрешение от Съвета за безопасна работа с генно изменени висши растения за тези широки полеви опити при условие, че продукцията се изнесе от страната. Но много от производителите не знаеха за това условие и я дадоха на своите животни или продадоха на “Амилум” – завод за нишесте и други царевични продукти в Разград. Намалението на площите след 2000 година е поради скандала с белгийската фирма и невъзможността тя да реализира своята продукция, замърсена с ГМ царевица на Европейския пазар. От тогава Амилум е задължена да анализира в чужбина всяка своя партида за наличието на ГМО в своята продукция, което оскъпява твърде много нейните продукти.

През 1999 на 300 дка бяха произведени първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн. Още през 1997 акад. Атанасов (тогавашен директор на АгроБиоинститута – новото име на Института по генно инженерство) и основен защитник на генното инженерство, обяви пред медиите, че в България тютюнът ще бъде комерсиализиран през 1998 година. В отговор големите купувачи на български тютюн Филип Морис, Бритиш Американ Тобакоу и Реетсма заплашиха, че ще спрат да купуват тютюн ако страната произвежда ГМ тютюн.

През пролетта на 2005 Българският парламент прие закон за ГМО. Благодарение на активната кампания на АГРОЛИНК в лицето на д-р Светла Николова, след повече от едногодишно обсъждане в работната група към Народното събрание, множество срещи, създаването на коалиция „България, свободна от ГМО“, протести и привличането на общественоста, приетият закон е най-силно ограничителният закон в цяла Европа.

От 2000 година в България не се отглеждат ГМ култури. Но има внос на ГМО, включен в храните, като най-много е в животинските храни и вноса на преработени продукти, които съдържат предимно соя. Над 60% от фуража в България е внос на ГМО соя. Появяват се и продукти като ориз, както и царевица, които са ГМО, без да има разрешение за продажби. Понякога системата за алармиране на забранени продукти в ЕС проработва и този внос се изтегля от търговската мрежа. Няма конвенционален шоколад, който да не съдържа ГМО соя. 90% от производството на соя в света е ГМО. Останалото е био.

През 2010 година имаше опит за промени в Закона за ГМО, но благодарение на масовото недоволство на огромна част от българите, желанието за пробив в законодателството за ГМО не бе реализирано. Мащабните протести заляха улиците, безброй акции на различни организации и просто информирани хора не позволиха да се направят промени, които да позволят производство на генетични модифицирани култури в България. Основната промяна бе да са позволи да се провеждат научни проучвания. Но вече 14 години учените в България не реализираха нито едно научно изследване, въпреки уверенията, че това са изследователи от световна величина.

Благодарение на силната съпротива на голямата част от хората в Европа и Директивите регулиращи ГМО в Европа вече повече от 20 години, нашият континент остана като остров измежду всички останали, където на практика отглеждането на генетично модифицирани култури не се осъществи.

През 2023 Европейската комисия внесе проект за регламент, който взриви недоволството на хората. В проекта се въвеждат нови ГМО, които се предвиждат да бъдат извън контрол.

Това дава огромна власт и контрол на няколко големи корпорации Като