Какво е Биоземеделие?

Какво е биоземеделие = биологично земеделие?

От една страна биологичното земеделие може да се определи като система за производство на растителни и животински продукти, при което не се използват синтетични агро-химикали – торове, пестициди, хербициди, антибиотици, растежни хормони и други химически добавки. Това описание би могло да заблуди много хора, че биологичното земеделие е против съвременните технологии. Биологичното стопанство обаче не е връщане назад, а се основава на умелото съчетаване на традиционните селскостопански практики с модерни технологии и научни изследвания. Биологичното селско стопанство е насочено не толкова към продуктите, колкото към процесите и технологиите на производство.

Опазване на околната среда

Една от основните цели при това производство е опазване на околната среда и тя се интегрира в задачите на стопанина за една икономически печеливша ферма неазависима от синтетични агро-химикали. Именно поради това, всички усилия на един биологичен фермер за постигането на едно устойчиво стопанство, са насочени към подобряване почвеното плодородие и здравето на почвата. Биологичният земеделец целенасочено използва сортове и породи, които са добре приспособени към местните агро-климатични и почвени условия. В повечето случаи това са стари сортове, наречени през послдните години директни или нееднородни (хетерогенни) за разлика от хибридите, които са създадени да бъдат еднакви, еднородни (хомогенни).

Многофункционално

Биологичното земеделие прилага концепцията за многофункционалност в практиката, отдавайки значение на биологичното разнообразие, безопасността на храната, в съчетание с пазарната ориентация на производството. Биологичното селско стопанство е фундаментално за устойчивото развитие на селските райони и критично важна стъпка за бъдещото развитие на земеделието и глобалната безопасност на храните.

Целите на биологичното земеделие са постижими чрез разнообразяване и интегриране със съвременните научни достижения на системите за органично селско стопанство. Управлението на растениевъдството и животновъдството е изградено чрез интегриране на такива природни процеси, като кръговрата на веществата, фиксирането на азота, възстановяване на почвата, връзката между вредители и естествени неприятели.

Начин на живот

Биологичното земеделие разглежда процесите и елементите на съобществата в тяхната глобална цялост (холистичен подход); то използва процеси, които опазват околната среда, и едновременно с това позволяват производството на качествена храна и така допринасят за сигурността на обществото. Социалните цели на биологичното земеделие са очевидни: избягвайки вредни за човешкото здраве пестициди, нитрати, антибиотици, стероиди, тежки метали, които влизат в хранителната верига и замърсяват почвата и водата се опазва човека.

Производството в биологичната ферма е не само нейното организиране и стопанисване, а и начин на живот!

Биологично растениевъдство

Принципи на биологичното земеделие

Биологичното земеделие означава производство, при което не само се изключва използването на синтетични средства или агро-химикали, но което управлява и подобрява плодородието, качеството и устойчивостта на почвата. Това облагородяване се постига чрез начини и техники като отглеждане на бобови култури, зелено торене или растения с дълбока коренова система, както и чрез една подходяща многогодишна програма на сеитбообръщение, (постоянно покриване на почвата с растения) мулчиране и влагането в почвата на органични материи – с предпочитания на компост. Борбата с болестите по растенията се води чрез механичната обработка и използването на биологични или природни средства.

Тъй като биологичният земеделец не противодейства с химични средства срещу плевели и вредители, вземането на предпазни мерки е най-важното му задължение. Затова, той трябва да познава точно и да наблюдава постоянно почвата, климата, своите животни. Производителят следи за болести по растенията и заплевяване, опасност от ерозия и задържащата способност на водата, както и за добива и количествата на произведените продукти, отразяващи се непосредствено върху здравето на почвата и активността на почвените организми.

Всеки растителен и животински вид има много сортове, респективно породи. Биологичният земеделец трябва и да се ориентира в многообразието им и да избере сортовете така, че те да се спогодят с климата и почвата. Най-добрите сортове са старите традиционни сортове: нееднородни/хетерогенни семена и посадъчен материал

Особено важно в едно биологично стопанство е подпомагането на тези естествени неприятели, които са полезни, чрез засаждането на подходяща растителност в междуредията и буферните зони или поставянето на помощни съоръжения за гнездене. Птиците и другите естествени неприятели могат да унищожат хиляди от вредните насекоми. Една единствена калинка например изяжда около 100 листни въшки на ден!

В биологичното земеделие вредители, болести и плевели не се унищожават с химично-синтезирани препарати, а се възпират чрез подпомагане на екологичното равновесие. Плевелът се отстранява само механично, като се прилагат превентивни мерки за тяхното намаляване. В случай на крайна необходимост се прилага естествена растителна защита на основата на природни препарати. Много от тях вече се произвеждат и продават. Използват се също така и полезни организми за регулиране на вредителите, чрез създаването на благоприятни условия за тяхното развитие и размножаване

Биологично животновъдство

Грижите за животните са според техните нужди

Наред с произвеждането на здрави растения върху здрава почва, отглеждането на животните съобразно изискванията на съответния вид, е основен стълб в биологичното селско стопанство. Пример в това отношение е забраната за отглеждането на пилета в клетки, а всички свине трябва да имат легло от слама или подобно, както и естествена светлина в помещението. Кравите трябва да имат двор и по-възможност да са на паша колкото е възможно повече през цялата година. Ембрионален трансфер, стимуланти за продуктивност и храненето с трупно брашно са забранени. Оборският тор се връща отново на полето и по този начин се затваря кръговрата на веществата в биологичното стопанство. Предписанията за отглеждането на животни са строги и се отнасят до отглеждането, храненето и профилактика на болестите.

Броят на животните, които могат да се отглеждат на един декар е ограничен (примерно най-много 1 крава или 6 свине).

На животните трябва да бъде предоставено достатъчно място, което трябва да бъде сухо, меко и топло. Животните не бива да се отглеждат завързани и трябва да им се даде достъп до местности с поляни или открити местности или да се осигури двор.

Животните могат да бъдат хранени предимно с фураж от биологично стопанство – ако е възможно от собственото стопанство. За тревопасните животни 60% от дневната дажба трябва да се състои от груб, сочен, свеж, изсушен фураж или силаж. При храненето на птиците най-малко 65% трябва да е зърнен фураж. Малки бозайници (телета, прасенца и т.н.) се хранят с естествено мляко, за предпочитане с млякото на майката. Също така на свинете и птиците при всяка дневна дажба трябва да се дава груб сочен фураж, изсушен или като силаж. Строги са правилата и за хранителните добавки, силажните добавки и помощните средства. В никакъв случай не се разрешават антибиотици, растежни стимулатори и други вещества за повишаване на продуктивността. Строго забранени са също и генномодифицирани фуражи при отглеждането на животни.

За лечението: Ако животните се разболеят, е добре да се даде предимство на възможностите на природосъобразни лечебни методи, като хомеопатия или акупунктура. Лекарства за животни могат да се дават само под отговорността на ветеринаря. За лечението (лекарства, болест, продължителност, период на изчакване) фермерите трябва да водят точни бележки.