Законодателство и семена
През декември над 40 000 българи подписаха петицията за спасяване на семената „Изправи се и защити храната си! Забележителна е чувствителността на българите към българската храна и разбирането към семената. Толкова много хора се надигнаха и изразиха несъгласието си с предложението на Европейската комисия на практика да се забрани свободното събиране, използване, размяна и продажба на собствените си семена.
През 60-те години в Европейския съюз са влезли в сила редица директиви, които уреждат производството, търговията и контрола върху семената и посадъчния материал. Това законадателство стана причина за загубата на видовете и сортове през последните десетилетия. То насърчава в много висока степен генетичното уеднаквяване, като налага високи законови разходи и бариери за навлизане на пазара на малки и местни производители на семена.
В същото време нуждата от истински, местни семена расте главоломно, тъй като за разлика от промишлените, те са устойчиви на своя територия, гъвкави и силни, а ние сме изправени пред по-високи температури, по-екстремни климатични условия, разпространение на нови вредители и болести. Децентрализираното местно производство на семена е нашата „спасителна линия“ за осигуряване на по-голяма сигурност и живот.
През юли 2023 г. Европейската комисия реши да въведе ново законодателство в ЕС, но този път чрез регламент, а не посредством директива. Директивите са законови рамки, които не ограничават страните да приемат собствени закони, докато регламентите са задължителни. Регламентът лишава отделните страни да взимат собствени решения, съобразени с националните им приоритети и волята на народа. А когато става дума за стари сортове, то това трябва да е работа на отделните страни, не на Европейската комисия. Хранителната сигурност и суверенитет не могат да бъдат оставени на ЕК, която от години работи в полза на големите мултинационални корпорации.
Проектът за „Регламент за производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал“ вече е гласуван от Европейския парламент и в момента се обсъжда от Съвета на ЕС – министрите по земеделието във всички страни.
Той заплашва, както опазването и използването на биоразнообразието, така и производството на семена и предлагането им на пазара от по-малки земеделски стопани, които произвеждат разнообразни семена и посадъчен материал, приспособени към условията на различни местни условия.
Въпреки че се предвиждат положителни изключения за предлагането на пазара на семена на разпоредбите за генните банки и мрежите за съхранение на семена, предложените текстове в регламента са твърде рестриктивни, не отчитат основните разлики между дейностите по опазване и търговията.
Няма причина регламент, уреждащ търговията със семена, да регулира опазването и увеличаването на разнообразието от семена. Тези две коренно различни дейности не могат да се смесват. Националните генни банки, включително и българската, управлявана от Института по растителни генетични ресурси в Садово, изпратиха писмо до ЕК, с което категорично критикуват ЕС, че не се съобразява с ратифицираните от нея самата договори с ФАО – Организацията за храна и прехрана. Генните банки напомнят на Европейския съюз и страните членки, че правилата за споделяне на семена и посадъчен материал вече са установени от Международния договор за растителни генетични ресурси на ФАО (The International Treaty on Plant Genetic Resources for Food and Agriculture (ITPGRFA) и не са свързани с търговията със семена.
Предложеният регламент на ЕС смесва търговията с опазването на старите сортове, като въвежда редица задължения, които ще пречат на генните банки и притежателите на колекции да продължат дейността си по опазване и обмяна на семена.
Организации, които представляват общностни мрежи за опазване на старите сортове, също алармираха ЕК, че правилата за търговия са неподходящи за опазване на старите и местни сортове. Регламентът трябва да позволи на различни участници (производители на семена, градинари, земеделски производители, организации и др.) свободно да разменят семена, с цел опазване и насърчаване на биоразнообразието. Чрез изключването на тези дейности от регламента не е необходимо властите да прекарват времето си в контролирането им, без да има полза за никого.
В момента това е възможно в много страни в Европейския съюз в повечето от страните на ЕС. Ако регламентът бъде приет в сегашния вариант, тези дългогодишни практики на свободен обмен в Западна Европа ще бъдат забранени, а в страни като България няма да бъдат дори започнати.
От миналата година след внасянето на проекта за регламент една активна група от граждански организации, водени от Сдружение АГРОЛИНК, публикува редица документи и становища. Поде се цялостна кампания за включването на обществото и проследяване на целия процес на дискусии и гласувания в Брюксел. На заседанието на 10 декември 2024 г. обаче българското правителство представи позиция, която реално не подкрепя опазването на старите сортове. Българското министерство не е съгласно малките производители, които се занимават със старите сортове, да бъдат освободени от регистриране в Националната сортова листа, от заплащането на такси и да отговарят на изискванията за хибридни семена.
В същото време на среща в София с представители на АГРОЛИНК Министерството на земеделие изрази своята подкрепа за старите сортове и земеделските производители. Очевидно има противоречие в изказванията на хората от едно и също ведомство в Брюксел и София по едно и също време.
В българският закон за посевния и посадъчен материал няма нищо казано за старите сортове – семена за опазване!? Ако някой иска да произвежда и да продава стари сортове, то той трябва да го прави нелегално. Това е така, защото изискванията в закона са написани само за големи производители и за хибриди. Малките семепроизводители отглеждат много на брой култури и от всяка култура много сортове. Таксите, за да се регистрират в Националната сортова листа, са непосилни за тях. Изискванията, за да се регистрира сорт, също са написани само за хибриди, които изпълняват критериите за различимост, стабилност и хомогенност /РСХ/.
Предложеният сега регламент ще забрани законово установените практики в други страни в ЕС за събиране, използване, обмен и продажба на семена. По отношение на най-малките производители, законовата рамка е толкова строга, че ще накара много от тях да прекратят работата си с местни и стари сортове, или да преминат в нелегалност. Всъщност в България е точно този случай. Производителите на стари сортове са в нелегалност. Те искат да са на светло, не искат дори и субсидии, а просто да не плащат непосилни такси и да могат да продават това, което са произвели в градината си с голяма радост и отдаденост.
АГРОЛИНК разработи становище, което внесехме в МЗХ и смятаме, че ще се намерят начини да узаконят и въведат в българските закони възможността за опазването на старите сортове и у нас, дори преди да влезе в сила регламента. Същевременно Сдружение АГРОЛИНК заедно с други граждански организации ще работи за приемането на регламент, който да поощрява агро-биоразнообразието, вместо да застрашава храната ни.