Стари и местни сортове

Растенията, които консумираме днес, са били създадени от диворастящи растения в продължение на векове или дори хилядолетия. От малкия див морков с бели корени до нашия оранжев и сладък морков е изминат дълъг път, в който са участвали безброй селекционери. Елате с нас на пътешествие във времето!

За разлика от дивите растения, които се развиват независимо от човека, културните растения са зависими от него. Както подсказва терминът „култивирано растение“, това са диви растения, които са били култивирани от хората и доразвити в продължение на дълъг период от време. Ако култивираните растения се размножават свободно без човешка намеса, те рано или късно ще се върнат към дивата си форма. Въпреки че това прави растението по-жизнено, то е съпроводено със загуба на качеството му като хранително растение.

Запазване и развитие

Ето защо е важно – независимо дали сте доброволен селекционер или професионален производител на семена – при размножаването на даден сорт винаги да имате предвид определената сортова цел и да подбирате растенията, използвани за размножаване по съответния начин.

Един сорт никога не е напълно постоянен. Сорт, който се е появил на пазара преди 100 години, днес вече не изглежда по същия начин, както е изглеждал тогава. При всяко размножаване на даден сорт настъпват промени, понякога съзнателно, понякога несъзнателно предизвикани от селекционера. Като се подбират винаги най-жизнените растения за размножаване, сортът се адаптира към променящите се условия на околната среда.

Целта на АГРОЛИНК в работата със семена не е да се запази състоянието отпреди 50 или 100 години, а да се поддържа жив възможно най-широкият набор от характеристики, които спят в различните сортове. От една страна, чрез непрекъснато култивиране на съществуващите стари сортове и събиране на добри семена от тях, но от друга страна и в областта на новите сортове на базата на стари сортове.

История на култивираните растения

Според съвременните познания хората се заселват за първи път в района на Плодородния полумесец, в днешна Сирия, Турция, Египет. Това е станало около 10-7 хилядолетие пр.н.е. Освен с месо и диви плодове, хората са живели с древни форми на лимец – еднозърнест и двузърнест, просо, овес, ръж, грахът, леща и пащърнак. Хората започват да ги отглеждат и това са първите култивирани култури. Към тях се добавят и други видове като бакла, маруля, градинска зеленина, копър и кориандър.

Лимецът е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. Той е най-древното жито – най-старите останки от него са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, както и в египетските пирамиди на  различни места. Лимецът като диворастящ може да бъде видян в Южна България по-поречието на река Арда в село Рабово.  В югозападните части на страната и в източните части на Родопите Лимец расте по синорите. Ако не го познаваме бихме могли да го вземем за обикновен плевел, пораснал край пътя.

Първите опити за отглеждане вероятно са проведени в средновековните манастири. Там са били описани сортове зеленчуци, плодове и билки, селектирани по определени характеристики и размножавани.

С откриването на Америка от края на XV в. до нас достигат царевица, домати, тикви, градински и шарен фасул, чили и картофи. В рамките на един век изведнъж се сдобихме с изобилие от нови култури. Те не са достигнали до нас като диворастящи форми, а вече са били използвани в Америка и са дошли при нас в съответно голямо разнообразие от форми и сортове. Някои растения все още са имали нужда от време, за да се приспособят към местния климат и продължителността на деня, докато други са се наложили по-бързо. Необходимо е било и време, за да се променят хранителните навици на местното население.

Първи селекции/кръстоски за подобряване на културите

През изминалите векове и дори хилядолетия развитието на културите е било предимно в ръцете на земеделските производители. Всеки е обработвал нивите си, прибирал е реколтата за собствена употреба и за размяна или продажба и е практикувал семепроизводство, доколкото е имало достатъчно семена за следващата година. Сортовете продължавали да се развиват, защото семената се получавали от най-добрите растения; селекцията се извършвала постоянно.

През XVII век находчиви умове започват първите кръстоски за подобряване на култивираните растения.

През XIX в. селекцията се професионализира и в Централна Европа се създават известни селекционни къщи и търговци на семена.

Градинарството се развива силно в България от XVII насам и през XIX в българските градинари развиват своите познания не само в родните си места, но разпространяват своите умения във Влашко, Молдова, Сърбия, Австро-унгарската империя, Русия.

Първото училище по земеделие е в Образцов чифлик край град Русе е най-старото огнище на земеделската култура и просвета в България. Неговата история започва след Освобождението на България, когато с Указ № 374 от 13.12.1879 г. е отворено първото практическо земеделско училище, което през 1883 г. е преобразувано в средно, с тригодишен курс на обучение. През 1887 г. в уреденото към училището опитно поле е създадена първата ботаническа градина, наречена „Сортимент“, в която се изпитват редица нови земеделски култури. Ръководството на опитното поле се възлага на Константин Малков, един от най-видните представители на агрономическата мисъл в България, смятан за баща на опитното дело у нас.

Развитие на хибридната селекция

През 1909 г. в САЩ са направени първите опити за хибридно отглеждане на царевица, а през 1940 г. започва хибридно отглеждане на захарно цвекло.

През 1956 г. на пазара на семена в Централна Европа се появяват първите хибриди царевица. Това е важен крайъгълен камък, тъй като всички използвани дотогава сортове са били устойчиви и открито опрашени. При наличие на необходимите познания всеки можеше да събере собствените си семена и да ги отгледа отново със същото качество през следващата година. Това се променя рязко с въвеждането на хибридните сортове (т.нар. F1 сортове). Хибридните сортове не могат да бъдат възпроизвеждани в съответствие със сорта. Днес хибридните сортове доминират в предлагането на семена за зеленчуци и зърнени култури и всеки земеделски стопанин трябва да купува семена всяка година от големите семепроизводители.

Приватизация на семената

Когато става въпрос за пари, политиката не е далеч. След Втората световна война сдруженията на селекционерите оказват натиск върху политиците, в резултат на което през 1930 г. в САЩ се дава възможност за патентоване на безполово възпроизвеждащи се култури. Холандия е първата страна в Европа, която въвежда закон за защита на сортовете растения през 1942 г., последвана от Германия през 1953 г. През 1961 г. западноевропейските страни, включително Швейцария, основават Международния съюз за закрила на новите сортове и растения (UPOV). UPOV приема общи основни правила за закрила на сортовете растения, т.е. правата на собственост на селекционера върху неговия сорт.

Абсолютно легитимно е селекционерът да иска да получи компенсация за своя труд. Въпреки това фактът, че патентите означават, че по-малките селекционни компании почти нямат възможност да се справят, води до опасна монополизация. Повече по този въпрос тук

Благодарение на патентите и развитието на генното инженерство разработването на сортове стана толкова доходоносно, че от 80-те години на миналия век насам големите химически компании купуват пазара на семена. Започва тенденцията пакети от определени сортове да се продават в комбинация с определен хербицид. Оттогава се наблюдава тревожна концентрация на пазара на семена. Докато през 1985 г. тримата най-големи производители на семена са продавали 6,8 % от патентованите семена, търгувани в световен мащаб, през 2021 г. пазарният дял на тримата най-големи е 44,4 %.Днес пазарният дял на трите най-големи компании (Bayer, ChemChina/Syngenta, Corteva) се оценява на 47%. По-малките селекционерски компании и семепроизводители са погълнати или са били принудени да капитулират пред силните конкуренти. Много от наличните днес зеленчукови сортове произхождат от тези финансово силни компании.

Биологичното семепроизводство – различен път

Още през 70-те години на миналия век селекционерите от сектора на биологичното земеделие започват да прилагат различен подход към селекцията на растенията. Техните селекционни цели са насочени към устойчивото използване на природните ресурси. Избягва се техническата намеса в генетичния материал на растението и се разработват възпроизводими директни сортове (а не хибриди), за да се даде възможност на производителите да произвеждат собствени семена или дори да доразвият сорта.

Старите сортове семена не са еднородни

С последните промени в регламента за биологичното земеделие от 2 години е включена възможността за използване на биологични нееднородни/хетерогенни семена, т.е. биосертифицирани стари сортове. В България засега няма регистрирани такива семена. Изпълнителната агенция се чуди защо? А причината е ясна – първо трябва да има регистрирани стари сортове и след това те да се сертифицират като био.

Старите и директни семена и посадъчен материал не са хомогенни, те са нееднородни – хетерогенни. Те не могат да се считат за хибриден сорт и да отговарят на изпитванията, задължителни за хибридите. Старите сортове семена са с голямо генетично разнообразие и са динамични – могат да се развиват и приспособят към определени условия на отглеждане, тъй като са получени в резултат на естествената еволюция  и човешка селекция. В България такива нееднородни/хетерогенни семена са разрешени от две години в сертифицираното биологично земеделие. Би трябвало да се разрешат за всички, прилагайки директивите за опазване на стари сортове. Тези директиви позволяват семепроизводителите да не заплащат такси и да не бъдат подлагани на изпитванията като хибриди. Описват се в отделен регистър „Сортове за опазване“.

В биодинамичното земеделие почти 100% от използваните семена са стари, директни, нехибридни, нееднородни. Ако този регламент се приеме в сегашния текст, то биодинамичното земеделие няма да може да изпълнява високите стандарти на Demeter. В България има засилващ се интерес към биодинамичното земеделие и сертифицирано биодинамично стопанство

Все повече малки производители на семена започват да откриват и произвеждат стари сортове, надига се вълна от граждани, които напускат градовете и заживяват на село, българите, връщащи се от чужбина, също предпочитат своите градини, а не бетона в градовете. А за градините си търсят стари и местни сортове, а не хибриди и ГМО.

Те искат да са максимално близко до природата и само старите сортове, еволюирали през хилядолетията могат да им дадат сигурност, че могат сами да си запазят семена от собствената реколта, а не всяка година да купуват от компаниите с хибридни семена. Хибридните растения не дават семена, които могат да се запазят за следващата реколта или само за 2-3 години могат да се използват в собственото стопанство. Старите, директни сортове могат да се запазят много години и да се предават от поколения на поколения.

Редки сортове:

Един вид се счита за „рядък“, ако притежава някое от следните качества:

(1) естествено се среща в тесен географски район,

(2) заема само едно или няколко специализирани местообитания,

(3) формира само малка(и) популация(и) в своя ареал.