5.11.2025г.

Позиция на Сдружение АГРОЛИНК

5.11.2025, София

Относно обсъждането на предложението за регламент за растенията, получени чрез нови генно-инженерни техники

Осигуряване на производство на семена и селско стопанство без ГМО – конвенционално и биологично

В момента се обсъжда предложение за регламент относно растенията, получени чрез нови генно-инженерни техники (НГТ). Сдружение АГРОЛИНК представя обобщено становище, обсъждано в групите на организации, работещи за земеделие без ГМО от 20 години.

Сдружение АГРОЛИНК  подчертава начините за осигуряване на съществуващите конкурентни предимства и функциониращите пазари на конвенционални и биологични семена и храни без ГМО във връзка с темите, които се обсъждат в момента (съвместно съществуване, отказ, етикетиране, проследяемост, мониторинг, патенти, устойчивост, приложение 1). На карта са поставени многобройни средства за препитание, които са създали ценен пазар и доверие у потребителите чрез производство на семена и храни без ГМО. Те са заплашени от сериозни икономически щети и загуба на конкурентоспособност.

Ефективни защитни мерки

• За да се запази правото и възможността за производство на семена и храни без ГМО в бъдеще, са абсолютно необходими ефективни и задължителни в цяла Европа защитни мерки срещу замърсяване с ГМО за веригите на биологичното и конвенционалното производство. Съответно, мерките за съжителство за растения NGT-1, предложени от Съвета на министрите на ЕС, трябва да бъдат заложени в регламента и да бъдат гарантирани и за конвенционалното земеделие. Мерките за тази цел включват регистър на местоположението за всяко отделно поле и специфични за културите правила за разстояния. Ефективните правила за съжителство трябва да бъдат задължителни в целия ЕС в регламента за NGT за да се избегнат нарушения в търговията.

Правото на отказ – Opt/Out

• Отказът е важна възможност за държавите-членки да действат независимо. Следователно отказът трябва да бъде възможен както за NGT-1, така и за NGT-2. Всички NGT растения са генетично модифицирани организми, както вече е посочено в решението на Съда на Европейския съюз от 2018 г.

• Отказът обаче не замества правилата за съжителство.

Правила за отговорност на замърсителя

• Съществуващото предложение за регламент води до значителни пропуски в отговорността – а именно за биологични и конвенционални стопанства, селекция, преработка и търговия без ГМО. За да се защити производството без ГМО, са необходими правила за отговорност, основани на принципа „замърсителят плаща“, които трябва да обхващат както щетите, причинени от замърсяването на култури без ГМО, така и разделянето на стоковите потоци и разходите за анализ. Такива правила за отговорност трябва да бъдат разработени и за семена, селекция и преработка без ГМО. Освен това трябва да бъдат въведени и правила за отговорност за вреди, нанесени на хора, животни и околната среда, тъй като не се планира задължителна оценка на риска за NGT-1. Минималното изискване е фонд за отговорност, към който да допринасят дистрибуторите и потребителите на NGT.

Изискване за етикетиране до крайния продукт

• Ние изискваме задължително етикетиране на генетично модифицираните продукти по цялата хранителна верига, за да защитим правата на потребителите на информация и свобода на избор. Изискването за етикетиране е в съответствие с европейската защита на потребителите и правото на избор. Това не е гарантирано от предложеното регулиране. По този начин правата на потребителите за защита биха били подкопани.

• Семената и растителният материал трябва да бъдат ясно и недвусмислено етикетирани като генетично модифицирани.

• В последните представителни проучвания 79 % от потребителите се обявиха в подкрепа на запазването на изискванията за етикетиране, дори и за новите генно-инженерни техники.1 Това е ясен вот на гражданите на ЕС.

• Задължителното етикетиране е доказало своята стойност и е практично и осъществимо за веригата на стойността. Етикетирането B2B е недостатъчно

• На пръв поглед обсъжданото етикетиране B2B изглежда като привлекателно решение за предоставяне на информация на икономическите партньори за това, което е било използвано в производствената верига. В действителност обаче може да се заяви само, че NGT-1 не е било използвано съзнателно. Много практически и подробни въпроси остават без отговор.

• Декларациите B2B не създават надеждни вериги за доставки без NGT: В началото може да се гарантира, че семената Z са без NGT-1, но само в краткосрочен и средносрочен план, тъй като селекционерите и размножителите не могат да гарантират, че семената им са без NGT без задължителни ефективни защитни мерки.

• Проблемите с кръстосаното опрашване и замърсяването продължават в полето. Поради това е съмнително, че земеделските стопани, които използват семена без НГТ, действително ще произведат реколта без НГТ. Земеделските стопани могат да подпишат декларация, в която заявяват, че не са използвали семена НГТ-1, но не могат да гарантират, че реколтата им е без ГМО. Проблемите се умножават с увеличаването на отглеждането на НГТ и става все по-трудно да се гарантира статут без НГТ. Правото на възпроизвеждане на семена се подкопава, тъй като рискът от замърсяване с NGT в събраните и възпроизведени семена се увеличава. С всяка изминала година, в която се отглеждат NGT, става все по-малко вероятно селекционерите и земеделските производители да могат да подпишат такава декларация с чиста съвест, тъй като рискът от замърсяване и икономически щети нараства.

• Ключовият въпрос е кой носи отговорност в случай, че в B2B декларациите бъде открито замърсяване с NGT.

Случайно и технически неизбежно

• Предложението относно „случайното или технически неизбежно“ присъствие на ГМО растения, както се изисква от Европейския парламент (ЕП), следва да бъде подкрепено. То обаче следва да бъде разширено, така че да обхваща и продуктите/стоките, произведени от тях, и да се прилага по същия начин за икономическите оператори, които работят по конвенционален начин, без генното инженерство.

Задължителни методи за откриване

• Задължителното представяне на методи за откриване за тестване на статуса на растенията NGT-1 и за тестване на разрешението на растенията NGT-2 е абсолютно необходимо. Същото важи и за задължителното представяне на съответните геномни данни и референтен и контролен материал. Това е единственият начин да се гарантира проследимостта. В случай на вреди за хората, животните и околната среда, методите за откриване могат да улеснят изтеглянето от пазара. Двата изследователски проекта на ЕС (DARWIN, DETECTIVE) показват, че откриването е наистина възможно. В началото на август 2025 г. беше публикувана първата научна статия от проекта DARWIN, която показва, че е възможно аналитичното откриване дори на „малки“ промени в NGT. Изследователите комбинираха методи за секвениране на генома, изкуствен интелект, обществено достъпни бази данни за генома и секвениране с висока производителност. Това им позволи да създадат „генетичен отпечатък“ за уникална идентификация на конкретен NGT.

Критериите за NGT-1 не са подходящи за определяне на еквивалентността или липсата на рискове

• Критериите за категория 1 са толкова широки, че според анализа на BfN3 94 % от очакваните NGT растения биха могли да бъдат класифицирани като NGT-1. Съответно почти всички NGT растения вече няма да бъдат регулирани, а просто ще бъдат пуснати в околната среда, без да могат да бъдат проследени или изтеглени. Настоящият компромис в тристранните преговори не носи никакви подобрения в това отношение.

Неотдавнашно проучване на BfN4 посочва фундаментални недостатъци в предложението за регламент за НГТ. В него учените заключават, че подходът за приравняване на НГТ растенията със селекция по конвенционален начин не е научно обоснован. Не са взети предвид и рисковете, свързани с предвидените и непредвидени ефекти върху фенотипа. Следователно критериите не са нито научно обосновани, нито подходящи за оценка на потенциалните рискове от НГТ растенията.

• Целта на регламента за NGT и на ЕС да се гарантира високо ниво на защита на здравето на хората и животните и на околната среда няма да бъде постигната. Принципът на предпазливост, приложим в ЕС, ще бъде подкопан.

• Регламентът за НГТ все още не обхваща текущите разработки. Много компании разполагат със специални програми за генеративна изкуствен интелект, които могат да се използват за разработване на проекти за нови НГТ растения. Например, изкуствен интелект може да бъде настроен да минимизира броя на генетичните модификации, като същевременно максимизира ефекта. Изкуственият интелект може да се използва за заобикаляне на регулаторните изисквания. Изкуственият интелект отваря нови измерения за приложенията на НГТ, което също значително увеличава рисковете за околната среда и производството на храни. Досега нищо от това не е било взето под внимание в предложения регламент. Това трябва да бъде променено спешно!

• Предлаганият регламент представлява висок риск и за потребителите на НГТ, тъй като те ще пускат на пазара нетествани храни и фуражи. Регламентът предвижда, че за растенията и продуктите от НГТ-1 не се изисква оценка на риска. Потенциалните вреди за здравето на хората и животните или за околната среда вече не е необходимо да се проучват и оценяват преди пускането на пазара. И в този случай трябва да се изясни кой носи отговорност в случай на вреди.

Възможност за мониторинг и отмяна на статута NGT-1

• Необходимо е задължително наблюдение на всички NGT растения, за да се проследи как се държат тези растения в околната среда, спрямо нецелеви организми и в екосистемите.

• Трябва да бъдат въведени ефективни мерки за извънредни ситуации: в случай на увреждане на хора, животни или околната среда трябва да се предприемат мерки за безопасно изтегляне на NGT от обращение. Това все още не е регламентирано за NGT-1. Трябва да е възможно незабавно отменяне на класификацията като NGT-1 в случай на вреда за хората, животните или околната среда.

Изключване на генетично модифицирани диви растения

• Предлаганият регламент се отнася за всички растителни видове. Това означава, че в бъдеще генетично модифицирани диви растения също могат да бъдат пускани на пазара без цялостна оценка на риска, правила за отговорност и етикетиране. НГТ могат да се използват за въвеждане на характеристики, които например насърчават инвазивното разпространение на диви растения или имат други нежелани последствия. Това може да има отрицателни ефекти върху биоразнообразието и околната среда. Освен това дивите НГТ растения могат да се кръстосват със сродни култивирани видове, създавайки допълнителни източници на замърсяване за развъждането без ГМО, производството на семена и производството на храни. Планираната дерегулация на дивите растения следва да бъде напълно отменена.

Сигурни патентни забрани за растения и продукти

• Поради огромното влияние на патентите върху селекционерите, земеделските производители и преработвателите, трябва да бъдат намерени и приложени юридически сигурни решения. След като патентите бъдат подадени и издадени, те влизат в сила и е трудно да бъдат отменени. Те предизвикват голяма правна несигурност и огромни разходи. Свободният и неограничен достъп до семена и генетични ресурси е основата за бъдещото конвенционално и биологично развъждане и за продоволствената сигурност. Това трябва да бъде гарантирано без изключения. Само по този начин могат да бъдат посрещнати бъдещите предизвикателства в развъждането и селското стопанство.

• Обсъжданите от Съвета предложения, като разкриване на патентна информация, платформи и системи за лицензиране, кодекси за поведение и ограничени изключения за селекционерите, са напълно недостатъчни. Проблемът трябва да бъде решен в основата си.

• За да продължат преговорите, трябва да бъде публикувано проучването за патентите, поръчано от Европейската комисия. Други скорошни публикации56 също трябва да бъдат обсъдени подробно и включени в процеса на вземане на решения. Докато това не бъде направено, няма да е възможно да се вземат информирани решения.

• Важна първа стъпка, която се изисква и от ЕП, е правното и сигурното прилагане на съществуващата забрана за патентоване на случайна мутагенеза. Това е логична последица и важно допълнение към правило 28, параграф 2 от Европейската патентна конвенция (ЕПК), което беше въведено през 2017 г.

Подкрепяме позицията на ЕП и призоваваме за забрана на патентоването на НГТ растения и продукти.

• Във всеки случай патентите върху конвенционални и НГТ растения и продукти трябва да се прилагат по правно сигурен и ефективен начин чрез подходящи законодателни промени, преди НГТ

Във всеки случай патентите върху конвенционални и NGT растения и продукти трябва да бъдат прилагани по правно сигурен и ефективен начин чрез подходящи законодателни промени преди NGT Регламентът да бъде окончателно приет. Само по този начин европейското растениевъдство може да остане иновативно и разнообразно.

Цялостна оценка на устойчивостта

• Оценяването на устойчивостта на продуктите изисква цялостни научни критерии, независима система за тестване и регулиране, както и системна представа за целия цикъл на производство на храни. Намаляването на тестването (както се предлага за NGT-2) до отделни желани характеристики и дори разчитането на информацията от производителя противоречи на принципа на устойчивост и насърчава „зеленото измиване“. Устойчивостта обхваща всички нива: екологично, социално и икономическо.

• Въпросът за устойчивостта трябва да бъде решен независимо от въпроса за патентите.

Предложените варианти следва да бъдат отхвърлени, тъй като не отговарят на изискванията за истински критерии за устойчивост. Следва да се обсъдят критериите за изключване за NGT-1; например, на NGT растенията не следва да се предоставя статут NGT-1, ако са инвазивни и необратими.

• Само продуктите, които са тествани за рисковете, които представляват, могат да бъдат устойчиви. Това не важи само за категория 1.

• Оценката на устойчивостта съгласно планирания регламент за растителен размножителен материал (Регламент за растителен размножителен материал) в никакъв случай не е достатъчна, тъй като и тук не се предвижда необходимата цялостна оценка.

По материали на AbL и IG Saatgut, както и:

1. www.ohnegentechnik.org/

2. https://www.sciencedirect.com

3. Bohle et al. (2024): https://doi.org/10.3389/fgeed.2024.1377117

4. Mundorf, et al. (2025): https://doi.org/10.1186/s12302-025-01199-2

5. Kein Patent auf Saatgut! (2025): Die patentfreie Zone für die klassische Pflanzenzucht in Europa bewahren!

https://www.no-patents-on-seeds.org/de/bericht-2025

6. Arche Noah (2025): Информация за патентите върху растения и процеси, създадени чрез NGT. https://www.arche-noah.at

За контакти:

Д-р инж. Светла Николова

Сдружение АГРОЛИНК

www.agrolink.org

0888359239