Хранителна независимост в България?

Във Франция и Италия Министерствата на земеделието добавиха към името си и „хранителна независимост“. Пълното име във Франция вече е „Министерство на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и продоволствения суверенитет“ [1]. В Италия името е Министерство на земеделието, продоволствения суверенитет и горите [2]. Във Франция министерството използва подхода „Единно здраве“, прилагайки на практика хранителния суверенитет. В Италия фокусът е в защитата на „Произведено в Италия“.

През февруари 2026 г. френското министерство разработи Националната стратегия за храните, храненето и климата (SNANC) с визията за свързване на земеделието, храните и здравеопазването съгласно подхода „Единно здраве“. Това не беше нито проста, нито тривиална стъпка по отношение на консултациите със социалните партньори, тъй като трябваше да преодолее съпротивата на селскостопанските синдикати.

В България сме далеч от разработването на подобна стратегия: земеделието и общественото здравеопазване остават две много отделни области.

Но защо Франция направи тази промяна? Ето някои отговори: диабетът се е увеличил със 160% през последните двадесет години; 16% от населението страда от продоволствена несигурност, докато 17% са със затлъстяване и една трета от възрастните са с наднормено тегло; 437 кладенци за питейна вода са изоставени през последните години поради замърсяване с нитрати и пестициди; 19 милиарда евро очаквани странични разходи, причинени от хранителната система; две трети от ултрапреработените продукти по рафтовете на големите търговски обекти; 4,3 милиона тона хранителни отпадъци. Френското селско стопанство е отговорно и за 58% от общото потребление на вода в страната и 24% от нейния въглероден отпечатък.

В България броят на хората с диабет се е увеличил с над 200% през последните години, като над 770 000 души (около 12% до 16,5% от населението) страдат от заболяването [3]. Данните [4] за бедността и социалното включване показват, че през 2024 г. бедните са 21,7% от населението на България. България заема трето място по относителен дял на затлъстяване сред първокласници от 27 държави в Европа. В България 6 от 10 човека живеят с наднормено тегло и затлъстяване, а над 200 хиляди деца в училищна възраст са с наднормено тегло [5]. В България няма официална обобщена статистика, която да показва масово или системно замърсяване на частните и обществените кладенци с пестициди. В България няма официална национална статистика, която да измерва консумацията на храни конкретно по класификацията за ултрапреработени храни (категорията NOVA 4). Въпреки това, индиректни данни от Националния статистически институт (НСИ) и европейски здравни изследвания очертават ясна тенденция за нарастващо потребление на промишлено обработени продукти, съдържащи високо количество добавена захар, мазнини и консерванти. [6, 7, 8]. Всеки български гражданин изхвърля средно по около 41 кг храна на човек годишно.

Четейки тези числа, представени във въведението на SNANC и наличните данни за България, се чувстваме сякаш сме в тиха и невидима война. Война, водена срещу телата ни, за която не осъзнаваме.

Политиката вече не може да стои безучастно и да оставя дискусията за бъдещето на европейското селско стопанство на външни фактори или вътрешните лица от индустрията. Ето защо Франция, след като стартира Общото събрание по храните през 2017 г., разработи Националната програма за храните и храненето през 2019 г. Освен това, следвайки предложенията на Гражданската конвенция за действия по климата за задълбочаване на интеграцията на екологичното измерение в политиката за храните, тя планира да разработи Национална програма за храните и храненето (SNANC), координирана от междуведомствен комитет. Целите на SNANC включват насърчаване на здравословни и екологични диети, насърчаване на социалната справедливост и намаляване на неравенствата в достъпа до здравословни и устойчиви храни, насърчаване на продоволствения суверенитет чрез укрепване на автономността на хранителните системи и тяхното териториално закрепване, осигуряване на икономически и социално приемливи условия на производство и стимулиране на синергиите с различни политически инструменти, свързани с устойчивите храни, храненето и климата. Селското стопанство представлява 58% от общото потребление на вода във Франция.

Един от ключовите инструменти на Стратегията са Териториалните хранителни проекти (TХП). Това са съгласувани местни инициативи, които след разработване на обща диагноза и рамка за селскостопанско и хранително производство и местните хранителни нужди, чрез идентифициране на участващите заинтересовани страни и съществуващите инициативи в района, разработват колективни действия, в които храната се превръща в интегрираща и структурираща ос за съгласуваност на секторните политики в целия регион. Разглеждат се четири нива: икономическо (структуриране и укрепване на местните вериги за доставки, подкрепа на малките и средни земеделски производители); екологично (подкрепа на екологичния преход, борба с разхищението на храна и диверсифициране на източниците на протеини); обществено здраве (насърчаване и достъп до здравословно хранене и ежедневна физическа активност); и социално (от обучение по хранене до борба с продоволствената несигурност).

Недостатъчното, или по-точно казано катастрофалното състояние на вътрешното производство на зеленчуци установи безпрецедентно диктата на вноса при петте основни продукта – домати, краставици, пипер, зеле и лук. Те покриват над 80 % от общото потребление на всички видове зеленчуци. [9]

През последните три години страната е и нето вносител на готови млечни продукти и суровина за производството им, както и влагането на практика и на вносен компонент в производството дори и при уникални за страната продукти – бялото саламурено сирене и киселото мляко. Вносните количества на зрял фасул и леща покриват почти изцяло (96%) потреблението в страната.

Възможно ли е в България да се свържат фактите за здравето на хората и животните, обезлюдяването на селата, липсата на реална подкрепа за екологично производство и късите вериги на доставки и политика за осигуряване на достъп до качествена храна.

Възможно ли е в България Министерството на земеделието да стане Министерство на земеделието и хранителната независимост с реални действия и политика?

[7] Ултрапреработени храна https://savly.app/article.php?slug=ultra-preraboteni

[9] Продоволственото осигуряване на България – реалност и проблеми, Саша Грозданова Управление и устойчиво развитие 4/2015 (53) Институт за икономически изследвания при БАН, София

ГМО и НГТ – обещание срещу действителност

19.02.2024г. ОБЕЩАНИЕТО: Всичко е безопасно за природата – няма риск...

Доц. Светла Николова: 56% от световния пазар на семена се държи от четири корпорации

25.11.25г. „Има застрашени от изчезване наши сортове семена.“ Това каза...

Семената на Вандана Шива – филм с български субтитри

13.03.2024г. Скъпи приятели, съмишленици и колеги, преведохме за вас един...