16.03.2025г.
София
Днес, 07.03.2025 в „Държавен вестник“ бяха публикувани промените в
Наредбата за условията и реда за прилагане на дейностите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в едно от направленията на Плана за развитие на селските райони 2023-2027г.
За съжаление в Наредба 10 не откриваме ключови дейности за постигане на добри резултати след прилагането й:
– Подпомагане отглеждането на стари сортове/сортове за съхранение, които по еволюционен път са постигнали устойчивост към различни климатични условия, независимо дали се отнася до засушаване, наводнение или екстремни високи или ниски температури.
– Старите сортове не се и нуждаят от използването на големи количества пестициди и много лесно могат да прилагат практики за интегрирано производство;
– Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия;
Най-добрите сортове, устойчиви към климатичните условия са старите сортове. Поради техните генетични особености, еволюирали през вековете и естественият подбор, правен от земеделските производители, те са постигнали най-добрата приспособимост към местните климатични условия.
– Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство. В Наредба 10 няма включени застрашени от изчезване местни сортове. Изцяло липсват култури и сортове, които са определени в европейските директиви като сортове за опазване/съхранение, сортове с консервационно значение.
Откриваме сортове, създадени през 2024 и лично наградени от МЗХ по време на АГРА 2025 като иновативни, тоест нови, а не стари. Те са местни, създадени в България, но не откриваме заплаха от тяхното изчезване. Сортовете в списъка към Наредба 10 са предимно хибриди, малко от тях са директни и/или стари сортове. Някои култури изцяло липсват.
За да бъдат включени стари сортове в дейности, свързани с опазване на околната среда и климат не е достатъчно да се внесат промени в Наредба 10, публикувана на 07.03.2025.
Стъпките са в създаването на законова уредба за старите сортове и пълното хармонизиране на българското законодателство с европейските закони:
– Да се създаде каталог към ИАСАС със списък на сортове за опазване. Никога в България не е правен такъв каталог, който ясно да посочва кои са сортове за опазване/съхранение. Има сортова листа, но тя е предимно за хибриди. В Европейския каталог България е изпратила 1 (eдин) стар сорт домати и 2 любителски сорта! Наистина ли сме толкова изостанали спрямо другите страни в Европа?
– Трябва да се направят промени в българските Наредби, свързани с опазването/съхранението на стари сортове и да се допълнят с текстове от европейските директиви, които да позволят да се продават сортове за опазване/съхранение.
– Да се напише нова наредба към Плана за развитие на селските райони, която да бъде насочена и към семепроизводители: Опазване на стари сортове/традиционни сортове застрашени от изчезване с цел опазване на разнообразието и да се приложи Каталог, който да е качен в сайта на ИАСАС и документите към интервенция/ Наредбата.
България е сред малкото страни в ЕС, която не е хармонизирала изцяло законодателството на ЕС, свързано с опазването на старите сортове.
В Германия има центрове за опазване, живи генни банки, които с мрежа от хиляди места в цялата страна опазва, поддържа и увеличава старите сортове, които към 2025 са общо 2450, от които 91 нови сорта, които се откриват в стари градини. В Австрия има Център за опазване на старите сортове с мрежа в цялата страна, като се поддържат 5500 стари сорта зеленчуци, овощни и полски култури. Във Франция, Чехия, Словакия, Дания и повечето от европейските страни, вкл. и Босна и Херцеговина има библиотеки за семена за опазване.
Наистина ли България може да има официално 1 (един) стар сорт домати, няма официален български каталог на стари сортове семена и посадъчен материал и на производителите на стари сортове семена им е забранено да продават.
Д-р Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК, коментира: „Загубили сме 75% от агро-биоразнообразието. Ако говорим за опазване на застрашени сортови, прилагане на интегрирани практики и сортове, адаптирани към промените в климата, трябва да се започне от семената и достъпът на български земеделски продукти и храни, произведени от български стари сортове.
Над 40 000 хиляди българи подписаха петицията „Изправи се и защити храната си“. Призоваваме МЗХ да спази казваното от ръководството на министерството, че подкрепя старите сортове .
Бележки:
[1] Държавен вестник, бр. 19, 7.3.2025, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.
[2] https://www.marica.bg/agro/domati-rozovo-siqnie-s-priz-za-inovacii-ot-agra-2025
[3] Петиция: https://mitmachen.arche-noah.at/bg-BG/izpravi-se-i-sashtiti-hranata-si
[4] Филм “Семената на Европа“ https://www.youtube.com/watch?v=MP6GdTen7Co
За контакти:
Д-р Светла Николова, 0888359239
Сдружение АГРОЛИНК, www.agrolink.org