16.6.2026г

Изх.№ 2

ДО:

РУМЕН РАДЕВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПЛАМЕН АБРОВСКИ

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

РОСИЦА КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА 

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА

КАТЯ ИВКОВА

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

Относно: Дерегулирането на новите ГМО и ГММ

За втори път от 2015 г. след влизането на Закона за ГМО в сила, без обществено обсъждане и против волята на близо 90% от българите, българско правителство планира да подкрепи унищожаването на българското земеделие, поминъка на малките производители, биоразнообразието и правото на избор на храна [1].

Сдружение АГРОЛИНК и Сдружение ПолеРани настояват българското правителство да не се поддаде на натиска отвън и спешните срокове, пред които е изправено, за издаване на положително становище за премахване на регулациите за генетично модифицирани микроорганизми – ГММ. 

С подобно действие – позиция ЗА дерегулиране на генетично модифицираните микроорганизми – бактерии, вируси, квас и други – правителството ни ще отвори широко вратите за ГМО в България и ще обрече българските граждани на неконтролируемо излагане и разпространение на ГМО у нас, което ще има дългосрочни и сериозни ефекти както върху здравето на населението, така и върху българската природа.

На 17 юни 2026, членовете на Европейския парламент ще гласуват в пленарна зала  предложения регламент за дерегулиране на ГМО получени от новите техники за генетично модифициране.

На 14/15.06. членовете на Комисията по околна среда (ENVI) [2, 3] приеха проекта за регламент, който беше одобрен от Съвета на министрите. Двете предложения на Зелените и левицата за отхвърляне на целия проект за регламент бяха отхвърлени с 69 гласа „за“ и 21 „против“. Предложението за гласуване по 37-те предложени изменения преди позицията на Съвета беше отхвърлено с 53 гласа „за“ и 35 „против“. Това означава, че след приемането на позицията на Съвета не е проведено допълнително гласуване по измененията. Това може да се промени на пленарната сесия в сряда.

Членове на Зелената партия, Левицата и социалистите внесоха отново някои от своите изменения от директивата ENVI (Околна среда, екологично състояние и изменение на климата). За пленарната сесия на Европейския парламент са внесени 23 изменения. Зелените отново се застъпват за принципа на предпазливост, етикетирането и проследимостта на растенията, произведени с помощта на нови техники за генно инженерство (НТГИ), и правилата за функциониращо съвместно съществуване с отглеждане без ГМО. Те също така искат да се забранят патентите за НТГИ растения. Изменения за пленарно гласуване могат да се внасят до вторник, 16 юни, на обяд. Критиците на регламента за НТГИ се надяват да осигурят необходимото абсолютно мнозинство за измененията относно патентите.

Както беше съобщено по-рано, дори членовете на консервативната група на ЕНП, която води поддръжниците на проекта, са загрижени за риска от пренасищане с патенти.

Вместо да защитава генетичните ресурси и да гарантира прозрачност и свобода на избор, консервативно-либералното мнозинство, заедно с крайната десница, се застъпва за бъдеще, в което голяма част от продуктите могат да бъдат пускани на пазара без етикетиране, оплаква се Мария Нойхл, депутат в Европейския парламент. „Тези, които намаляват изискванията за етикетиране и разширяват патентите, не засилват иновациите, а по-скоро пазарната мощ на няколко големи корпорации, отслабват средните компании в сектора на селекцията на растения и проправят пътя за приватизация на нашите генетични ресурси.“ Това се случи сега в Комисията по околна среда. Дали дясното мнозинство в пленарната зала на Европейския парламент наистина ще подкрепи планираното регулиране на патентите, ще трябва да се види в сряда.

При това гласуване българския евродепутат Кристиян Вигенин подкрепи дерегулирането.

Повратна точка в мобилизацията в България относно новите ГМО започна с публикуването през юли 2023 на предложението на ЕК за дерегулиране на ГМО/НГТ. Сдружение АГРОЛИНК с подкрепата на над 200 организации и Народното събрание успя да промени позицията на тогавашното правителство от категорично “за” дерегулирането във “въздържал се” и заедно с други страни Съветът на Европа не постигна квалифицирано мнозинство за приемане на дерегулирането през 2023 и 2024. [4, 5, 6] Тази позиция се промени през 2025, когато Полша и Гърция гласуваха в полза на дерегулирането.

В България разбирането за заплахата от дерегулирането на новите ГМО е много слабо. Гласът на учените бе изразяван от една малка група активно защитаващи от повече от 20 години ГМО, производителите – био и конвенционални, както и потребителите останаха в неведение. Те обаче няма да се съгласят да бъдат унищожени техния бизнес и право на избор каква храна да произвеждат и да слагат на масата си.

Една от най-големите заплахи е патентоването на семената. Това развитие се разглежда като заплаха от сектора за производство на семена. Пиер-Беноа Жоли от публичния изследователски институт INRAE ​​работи от около тридесет години върху последиците от приемането на трансгенни култури. Той каза: „За да предвидим какво може да се случи, ако патентите бъдат въведени в Европа, можем да погледнем какво се случи в Съединените щати с ГМО от първо поколение. Наблюдаваме много високо ниво на концентрация в сектора там, като три или четири компании упражняват огромно господство; благодарение на своите патентни портфолиа те контролират лъвския пай от генетичните ресурси. Например, 70 процента от патентите за царевични семена се държат от две компании: това е на практика монополна ситуация. В Европа рискуваме да видим изчезването на цяла категория семепроизводители, които играят много важна роля в семепроизводството.“ [7]

И докато позицията на България за новите ГМО под натиска на гражданското общество запази своите резерви относно дерегулирането на новите ГМО/НГТ, то сегашното правителство подкрепя друго предложение от 16.12.2025 за промени в директива 2001/18 за дерегулиране на пазара на генетично модифицирани бактерии, квас, вируси и микроорганизми, вкл. и трансгенни. Според Европейската комисия, целта е да се позволи на компаниите да продават тези ГМО микроорганизми (ГММ) при улеснени условия или дори без правила. Това ще включва “адаптирана” оценка на риска и здравето, край на проследимостта, край на мониторинг на околната среда и здравето на хората[8]. Така според плановете, дерегулирането на ГМО продължава, този път с микроорганизми, след това и с животни.

Българското кисело мляко и сирене се получават чрез бактерията Lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус), открита през 1905г. от българина д-р стамен Григоров; Streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус); Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus.

Българското кисело мляко и сирене се получават чрез бактерията Lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус), открита през 1905 г. от българина д-р Стамен Григоров; Streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус); Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus.

Тези и други микрооранизми след като се използват техники за генетично модифизиране се определят като “ниско рискови” ако не съдържат трансгени [9].

Позицията на българското правителство [10] е за пълна подкрепа на тази нова дерегулация. Ако досега българското правителство относно новите ГМО е било в една група като Германия, която няма да подкрепи дерегулирането на ГММ, то сега избира позицията на унищожаването на български знакови земеделски продукти. Това е направено без да е проведено обществено обсъждане, без Комисията по ГМО към МОСВ да e направила своите заключения, без обществото да е питано дали иска киселото мляко и сиренето да са получени не само от животни, хранени с ГМО фураж, но и бактерията на уникалното и единствено в света кисело мляко да бъде ГМО. Дали МЗХ попита производителите и хората дали са съгласни житото и квасът за хляба да са ГМО?

Източници:

[1] прикачен документ 9805-2026-АDD-2/en от данните на date consilium europa eu. Виж линка ТУК

[2] Прикачен линк 202606 от emeeting europarl europa еu. Виж линка ТУК

[3] Прикачен линк натисни ТУК

[4] https://agrolink.org/preskonferencziya-vv-vrzka-s-izklyuchv/

[5] https://agrolink.org/blgariya-i-evropa-pred-sdbonosen-izb/

[6] https://agrolink.org/kadri-ot-miting-protest-a-protiv-novite-gmo/

[7] Прикачен линк натисни ТУК

[8] Прикачен линк натисни ТУК

[9] It is a proposal for a new Directive modifying existing Directive 2001/18, a proposal made under procedure reference 2025/0405,

« Placing on the market of genetically modified micro-organisms and the processing of organs ».

Виж линка ТУК

[10] Прикачен линк към data consilium europa eu виж ТУК

За контакти:

д-р инж. Светла Николова, agrolink@agrolink.org, тел. 0896727957,