Пазарите на биологични фермери се увеличават в Гърция

На пазара в предградието Каламария в Солун ни беше радостно и тъжно. Радвахме се на изобилието от биопродукти – пресни зеленчуци и плодове, но също и преработени продукти.

Всички предлагани от самите производители, всички сезонни. Може да разговаряш с производителите и да видиш отрудените им ръце. Тъжно ни беше, защото си зададохме въпроса „Кога ще ги стигнем…гърците“. В българските фермерски пазари само част са сертифицирани биопроизводители. Броят на пазарите е малък. В град като София с размерите на Солун има само 2, като броят на участниците е малък. Няма закон и финансова подкрепа за фермерските пазари, както е в Гърция. Когато потребителите питат защо е скъпо, те трябва да знаят, че производителите плащат такса за правото на ползване на площ.

Заснехме видео с производителите и интервю с един от организаторите. За дълго ще ни топли посещението в „The Chilli faktor“- био стопанство в предградие на Солун, 7 дка разнообразни зелечуци, микрорастения, лютиви чушки и преработени продукти от тях. Стопанството от 2 души и 2 почасови помощници се издържа само от участието си на биофермерските пазари в Солун. И са изключително доволни – свобода, чист въздух в стопанството спрямо задушния и презастроен Солун.

Броят на производителите, участващи в организирани пазари за биологични фермери в Гърция, се увеличава година след година, като броят на такива пазари също се увеличава. В момента организирани пазари за биологични фермери функционират само в Атина (24) и Солун (5). Предстои влизането в сила на ново законодателство, което би позволило създаването на такива био пазари в останалата част на Гърция.

„Разширяването на пазарите на биологични фермери в провинцията е от голямо значение. Това би дало на повече потребители достъп до сертифицирани, достъпни, пресни и висококачествени продукти. В същото време производителите, които остават в местните си райони, за да продават продуктите си, биха освободили място в Атина или Солун за нови производители, които да се включат там. Това би привлякло повече хора в професията“, подчертава Цакири – организатор на пазарите в Солун. Според нея се очаква общините в Атина да одобрят четири нови пазара на биологични фермери, които ще бъдат добавени към 24-те пазара, които в момента работят в и около столицата, включващи 350 производители.

В регионалното звено на Солун в момента работят пет пазара на биологични фермери с общо 105 производители, ни информира Андроклис Гиатсоглу „Най-новият пазар отвори врати преди осем месеца в Терми. Броят на производителите също се увеличава, като солунската организация регистрира 18 нови членове през 2024 г., пет през 2025 г. и три през 2026 г.“

Тъй като на биопазарите участниците са самите производители, а не търговци, асортиментът от плодове и зеленчуци, предлагани на тези пазари, е силно обусловен от сезонността. Географското разпределение на производителите обаче осигурява широко предлагане на продукти, въпреки че обемите могат да варират значително в зависимост от сезона. В Солун доминират продукти от Северна Гърция, като производителите пътуват от райони, вариращи от Драма до Кавала – до 150-200 км. В Атина участието на производителите е по-широко, като фермерите пристигат от цяла Гърция.

Производителите на биологични продукти, участващи във фермерските пазари в Атина и Солун, трябва да отговарят на специфични изисквания: те трябва да присъстват на своите сергии, да продават само продукти от собственото си производство, да бъдат професионални фермери и, разбира се, да притежават сертификат за биологично производство. Системата за контрол на автентичността на производителите на биологични продукти и продуктите, продавани на тези пазари, работи на няколко нива. В резултат на това този сектор не беше замесен в неотдавнашния скандал, свързан с незаконни субсидии, отпускани на фалшиви производители на уж биологични продукти. На биофермерските пазари има дори и биоцветя. Украсяват стаи и са част от аранжировката на ресторанти.

В Гърция има закон за биофермерските пазари. На производителите се предоставя място за пазарите, при символична такса. Производителите се инспектират от сертифициращи органи, Гръцката земеделска организация (ELGO), Министерството на развитието на селските райони и храните и непрекъснати инспекции на своите членове, включително вземане на проби от сергии и ферми, в сътрудничество с лаборатории, одобрени от Националната система за акредитация (ESYD). Според Гиатсоглу обаче най-силната защита е самата природа на професията на производителите, участващи в пазарите на биологични фермери. „Биологичните производители не очакват да се прехранват от субсидии. Те трябва да оцелеят чрез своите продукти. Хората, които посещават техните пазари, ги познават, разговарят с тях и могат да ги намерят и да купят продуктите им директно от фермите им. Нашата работа е открита и видима за обществеността“, казва тя.

Подчертавайки социалния характер на професията, Никос Йоану добави: „Не става въпрос само за предлагане на потребителите на достъпни и висококачествени продукти, но и за подпомагане на развитието на потребителска култура. Развитието на онлайн търговията отдалечава хората от реалността на ежедневната работа на фермера и ги кара да вярват, че продуктите се появяват само с натискане на бутон. Това не е така. Производството на реколта изисква много усилия. Посещението на пазар за биологични фермери помага на потребителите да разберат това усилие, като същевременно развива осведомеността им за сезонността – че всеки сезон има свои собствени продукти и характеристики и че продуктите не са идентични копия един на друг.“ И накрая, както във всеки сектор на икономиката и селскостопанското производство, производствените разходи са се увеличили значително и в биологичното земеделие. Представителите на биологичните производители казват, че се опитват да предотвратят прехвърлянето на тези по-високи разходи върху потребителите, доколкото е възможно, като същевременно призовават правителството да предприеме мерки за облекчаване на тежестта.

Хората в Гърция са развили високо осъзната култура на потребление и подкрепят местните производители вместо вноса, купувайки директно от земеделските производители. Така се поддържа и връзката село – град, както и общуването между хората. Храненето е култура, както и биологичното земеделие, основано на опазването на земята и природата.