21.10.2025г.

Николай Иванович Вавилов (роден на 25 ноември [13 ноември по стария календар] 1887 г. в с. Ивашково в покранините на Москва е съветски генетик, чиито изследвания дават началото генните банки по света.

Вавилов учи при Уилям Бейтсън, основател на науката генетика, в Университета в Кеймбридж и в Института по градинарство „Джон Инес“ в Лондон (1913–1914). След като се завръща в Русия, той работи като професор по ботаника в Университета в Саратов (1917–1921) и като директор на Бюрото по приложна ботаника в Петроград (Санкт Петербург). Като ръководител на Всесъюзната академия на земеделските науки „В. И. Ленин“ той създава 400 изследователски института в цялата страна. От 1916 до 1933 г. той предприема експедиции в много части на света, включително Иран, Афганистан, Етиопия, Китай, Централна и Южна Америка, като събира огромна колекция от растения. За по-нататъшни изследвания и селекции той донася в Съветския съюз проби от 50 000 вида диви растения и 31 000 екземпляра пшеница.

Наблюденията, направени по време на световните проучвания на Вавилов, са го довели до извода, че центърът на произход на култивираните растения се намира в региони, в който дивите родственици на растението показват максимална адаптивност. Тези заключения са обобщени в „Произход, вариации, имунитет селекция на култивираните растения“. През 1920 г. той разширява теорията, като заявява, че регионът с най-голямо разнообразие на даден вид растение представлява неговия център на произход. В крайна сметка той предлага 13 световни центъра на произход на растенията.

Вавилов си поставя колосалната задача да реши проблема с глада в Русия, а и по света. Той смята, че ако гените се използват за да се направят растенията по-устойчиви на заболявания например, внимателното кръстосване може значително да подобри руското земеделие. Вавилов знае, че тези „скрити гени“ не могат да се открият в културните одамашнени видове растения, а в дивите им предшественици. Вавилов описва своите изследователски преходи в различни книги като „Произход и география на културните растения“ „Пет континента“ и много други. Пътуванията му са свързани с преодоляване на смъртни опасности като войни, крокодили, бунтуващи се племена, малария, пропасти в планините.

Студентите се борят за място в залата, за да чуят лекциите на проф. Вавилов. Сравнявайки го с Менделеев, Вавилов става не само национален герой, но и международно признат учен, изстрелвайки страната си на върха в сферата на генетиката заедно със САЩ и Германия.

Широко провъзгласен в света за един от най-големите учени с принос в изучаването на ботаническите популации, Вавилов публично е осъден от Лисенко, приближен на Сталин, като разпространител на „менделистко-морганистка генетика“. Репутацията му в собствената му страна е унищожена, а през 1940 г. е арестуван и в крайна сметка затворен в концентрационен лагер в Саратов.

Вавилов , умира от глад на 26 януари 1943 г. в затвора в Саратов, Руска СФСР. 28 от служителите в института на Вавилов в Санкт Петербург умират от глад заобиколени от семена, картофи и други растения, които те спасяват при обсадата по време на Втората световна война.

От 11 семенни банки, които Н.Вавилов създава из Съветския съюз, основната колекция в Санкт Петербург все още се пази и е една от най-големите в света. 80% от семената там не се съхраняват никъде другаде. От тях се изпращат във Франция и Етиопия, където индустриализацията и войните водят до изчезване на местните видове.

За глифозата по време на Фестивала на семената 2021

17.05.2021г. Д-р Светла Николова изнесе лекция за глифозата по време...

Брошура „Семена на познанието”

23.02.2009г. Излезе от печат новото издание на Сдружение АГРОЛИНК «Семена...

Производителите на пресни плодове и зеленчуци алармират срещу новите ГМО

02.03.2023г. Асоциацията на производителите критикува “разминаването” между учените, разработващи ГМО,...