Де/генеративно земеделие- част 1

През последните години активно се говори за регенеративните методи на земеделие. Международната федерация на движението за биологично земеделие (IFOAM) и Сдружение АГРОЛИНК и приветстват фокуса върху регенеративните практики, когато те осигуряват истински трансформиращи се хранителни и земеделски системи. Същевременно предупреждаваме срещу използването на термина по начин, който отклонява вниманието, политиката и инвестициите от истински решения за опазващо природата земеделие.

1. Биологичното земеделие се корени в регенеративни принципи и практики. Регенеративните принципи са породени от местните знания, които са вдъхновили пионерите на биологичното земеделие и са дълбоко вградени в глобалните биологични принципи на здраве, екология, справедливост и грижа. Принципите на биологичното земеделие са истински регенеративни и те отдавна се прилагат от биологичните земеделски производители по света. Първият принцип на биологичното земеделие е плодородието и здравето на почвата. Пионерът на биологичното земеделие сър Алберт Хауърд за първи път използва термина „регенеративен“ през 1943 г. , а понятието „регенеративно земеделие“ е създадено от Робърт Родейл през 80-те години на миналия век, за да опише целите на биологичното земеделие и набляга на регенерацията на почвата и биоразнообразието като централни за цялата ни работа.

2. Заедно, биологичните, природосъобразните и сериозните регенеративни движения са алтернативата на дегенеративните/индустриални земеделски системи. Ние сме по-силни заедно за да приложим една широко разпространена алтернатива на индустриалните практики в земеделието, която потребителите, пазарът, политиците и инвеститорите могат да подкрепят.

3. Обезпокоени сме от широко разпространената злоупотреба и подвеждащото използване на думата „регенеративен“, при която силно дегенеративни практики като използване на пестициди и синтетични торове, твърденията се основават на незначителни промени в земеделието, които не се справят с неотложните кризи на нашето време, но отклоняват вниманието и ресурсите от цялото стопанство и решения.

4. Биологичното земеделие създава цялостни решения в полза на земеделските производители и опазването на природата, като платформа на пазара както за малките, така и за големи стопанства. Биологичното земеделие не бива да се свърза само със сертификатите, то се основава на принципи, които носи цялостни ползи, обхващащи здравето на почвата, биоразнообразието, животните и устойчивост на екосистемите, без да се разчита на синтетични пестициди, минерални торове или ГМО. Сертифицирането може да бъде повече награда, отколкото бреме за земеделските стопани.

5. Регламентът на ЕС за биологично земеделие се прие за да позволи търговията между страните в ЕС и по целия свят като гарантира базови стандарти за контрол и сертификация. Българската наредба копира почти изцяло този регламент. Но в много случаи тези базови стандарти ограничават биологичните производители, особено зеленчукопроизводителите, където практиките като сеитбобръщение, смесени култули, мулчиране, зелено торене, целогодишно отглеждане на култури се нуждаят от изисквания надвишаващи тези заложени в законодателството. Затова някои частни контролни органи като Naturland – международна организация, BioLand в Германия, Nature&Progres във Франция, Soil Association – Великобритания и други, имат много по-високи стандарти, които обаче помагат на биологичните производители в тяхната работа и сертификация. Тези производители гордо добавят знака на тези частни организации към общото европейското лого за биопроизводство. Повишената информираност на потребителите им позволява да оценят тези продукти и те да са предпочитани от тях при покупка.

В България био зеленчукопроизводители не получават субсидии, защото Наредбите не признават техните практики за сеитбообръщение, мулчиране, култури през цялата години и други. МЗХ очертава площи и не разбира, че след марулите и репичките идват други култури.

Въпреки това тези производители продължават да носят гордо знака за биопроизводство.

6. Амбициозният термин „регенеративно“ много често е подвеждащо определение, greenwashing

прокарвано от силни корпоративни и филантропски интереси на определени интереси.

Повече за това в „Де/регенеративно земеделие“ – част 2.

Конкурси за изложители на празника „Био за всеки” 2008

07.09.2008г. Най-добрият биологичен продукт за 2008 година ще бъде избран...

Да направим шоколада справедлив – възможно ли е?

15.11.2015г. Проблемите, свързани със справедливостта по веригата доставки и производство...

Справедливост за моите бисквити: да спрем жертването на околната среда и човешките права!

18.08.2017г. До председателя на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер Тази петиция...